ЗА ГРАЖДАНИТЕ И ПОЛИЦАИТЕ
Сатиричен трактат за правната култура на едно “минало покрай нея поколение” и за също случващото и със сегашните подрастващи българи
Сега много се заговори за нужда от финансово ограмотяване на нацията. Хиляди финансисти - банкери и прочие ще застават пред черните дъски в училища на държавата България и ако не прибавят кой знае какви трайни познания по финансова култура в главите на подрастващите, то със сигурност ще си прибавят към и така големите заплати и доходи парички от уроците в училище. Хитро, нали - ето още една възможност за пълнене на джоба на и така живеещите с пълни джобове наши родни банкери и прочие финансови експерти.
И никой не се сеща, че преди да се научи да си попълва засуканата и постоянно променяна като учебниците данъчна декларация /нещо, което е озорвало даже и Айнщайн/, то в държава, където полицията е по-нагъсто и от всеки километър и тенденцията е в това отношение да се гони и метъра като дистанция, то трябва преди всичко подрастващият да познава реално и как биха протекли срещите му и с униформен пазител на реда.
Да сте получавали такива уроци в училище за това? Да знаете какви са правата ви като гражданин при такъв род срещи?? Аз не си спомням в училище някой да ме осветлявал за това, същото е и със сегашните поколения учащи.
А и не съм чувал,че при всички проекти /май станаха и десетки вече/ за нов закон за полицията през последния четвърт век, да се е отредило полагаемото се голямо място и за това как да се просветят още от училище гражданите - да знаят правата си и задълженията си, за да има ефективен и цивилизован диалог между тях и органите на реда от което да спечели и държавата, и обществото.
Колко от подрастващите, че и вече възрастните хора в България например знаят, че полицията може да използва физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин?
В закона и наредбите кой знае защо не се казва за какви “други начини” става дума? Така че, полицаят винаги може да докара от девет дола вода, за да докаже, че е действал по единствено правилния начин, гръмвайки примерно в гражданина /нещо, което напоследък виждаме да става така често например в една страна на свободата отвън океана/…
Колко от подрастващите са научили в училище, че не могат да бъдат задържани за повече от 24 часа без разрешението на прокурор? Че кой да им каже това от учителите и по кой учебен предмет, който сега се изучава в намиращото се постоянно в реформирано състояние ново българско школо?
Подрастващият може да си остане невеж и за това, че ако след 24 часа задържане срещу него не бъде предявено обвинение, то той трябва незабавно да бъде освободен, препоръчително любезно, и да си ходи у дома.
Ако трябва даже да му се поднесе и извинение за стреса, от който започват толкова болести. Особено, ако някой прокурор му е извикал страховито над главата “На колене, ти си абсолютен престъпник”, примерно.
Сигурен съм, че милиони хора у нас, даже с побелели коси не знаят, че полицаят е длъжен първо да разясни всички ваши права. Това трябва да ви разясняват и вечно претрупаните с папки и работа следователи и дознатели.
Сигурно милиони хора у нас не знаят, че освен правото на свободно придвижване, полицията не може да ви ограничи нито едно друго право!
Включително - да бъдете нахранен, облечен удобно, да бъдете поставен в нормални условия откъм шум, температура, съседство. Че имате и правото да се информирате за това какво става по света, да поработите над защитата си /даже в занданите на Моабит, при Хитлер, българинът Георги Димитров, вече на 50 години, е научил немския език в килията си на такова ниво, че от обвиняем да стане обвинител/.
Сигурно много хора от нас и до края на живота си не узнават и че имат свещено право, ако все пак ги арестуват да знаят точно за КАКВО и за КАКВО са заподозрени? Вие си отговорете на въпроса дали се спазва това в динамиката на бурния полицейски живот на републиката ни …
Сигурен съм, че малцина са у нас, даже и интелигентните хора, които познават и едно много важно основно свое право - при попадане в стресова полицейска компания, там служителите на полицията могат да ви задават въпроси, но вие …НЕ СТЕ ДЛЪЖЕН ДА ОТГОВАРЯТЕ. И ЕСТЕСТВЕНО - НЕ МОЖЕ ДА ВИ НАСИЛВАТ ДА ДАВАТЕ ОТГОВОР ИЛИ ДА СЕ ПРИЗНАВАТЕ ЗА ВИНОВЕН. Някой да е ви обяснявал това основно право в училище или в етажната собственост? Не си спомням от миналото за такива неща да се е говорело и в Комсомола, и в ОФ.
Бяхме длъжни да знаем кои са генералните секретари на дружеските партии в Конго, Мозамбик, Тамбукту, но не и да сме наясно какви права имаме при проявен интерес към нас от страна на родната милиция/. Може би партийните членове тогава да са били инструктирани на закрити партийни събрания по тези неща, но аз като безпартиен, не съм бил на такива инструктажи, в които са се просвещавали верните воини на партията/.
И естествено, сигурен съм, милиони хора у нас не знаят и че полицията и органите на разследването могат да ви претърсват, примерно за наркотици, но претърсването ви по тялото трябва да бъде извършвано само от лице от същия пол В ПРИСЪСТВИЕ НА СВИДЕТЕЛИ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ КАТО СЕ СЪСТАВЯ ПРОТОКОЛ ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ПРЕТЪРСВАНЕТО.
Особено стои естествено само въпросът с претърсването при посещението на манастирите в Атон - там, както е известно, в този манастир жени въобще не се допускат, може би за голямо съжаление на дежурните по претърсване местни служители на бога.
И сигурно само от филмите, подрастващите у нас вече от няколко поколения научават за едно друго основно право на попадналия в ситуация да беседва с любезните полицаи при задържане - правото веднага да се свържете с адвокат и с най-близките си роднини.
А ако при озоваването ви в полицейския участък съвсем си глътнете езика все пак от стреса в срещата с иначе учтивата родна полиция /възпята вече и в естрадна песен/, то вие имате законното право да упълномощите адвокат, който да участва в следствието и процеса от момента на задържането ви.
Естествено, ще упълномощите адвокат, ако имате достатъчно пари да му платите, а ако нямате най-реалният ваш защитник ще е… Господ и светиите му, които ще очаквате да ви се притекат оперативно на помощ.
Е, то вече и у нас, в демократична и европейска по лъскави етикети България стана реално както в правосъдието на някогашен Кавказ, където има поговорка „Имаш ли сто овце, ти си правият!”.
И сега става разбираемо за какво е било това безогледно, престъпно грабене в първите години на разцъфтяването на вносната българска демонкрация! Виждаме май всеки ден по телевизиите как десетки апаши, нагушили се от онова стартово време на българската демокрация, да ги разкарват вече и четвърт век из съдебните зали заради ограбеното от тях. Но, толкоз.
Разкарват ги, но не ги вкарват! Там, където им е мястото. Защото те, тарикатите от партийни и какви ли не бандитски обръчи, напечелили се баснословно още в първите години на прехода, са си осигурили за тях да действа правото от кавказкото правосъдие: „Имаш ли сто овце, ти си правият!”.
С награбените пари от разграбването на държавата сега престъпниците от зората на демокрацията нямат никакъв, ама никакъв паричен проблем да си наемат даже и скъпо платени адвокати да ги защитават и до края на века…
Да му мислят останалите, тия, честните граждани, фукариите, които са проспали да се цамбурнат и те в мътната златна вода от 90-те години на миналия век…
И накрая на трактата искам да попитам: колко от българските граждани знаят, че ако счетат, че правата им са били нарушени от полицията, то може да подадат жалба за това до прокуратурата и съда?
Да подадете жалба, казах.
Но не и да очаквате от това непременно да произтече възтържествуване на закона и справедливостта. А ако все пак стане някакво такова възтържествуване на правдата - то, все едно е, да сте докоснали …хоризонта.
Аз лично обаче се съмнявам за такава възможност в България поне в близките хиляда години.
Става дума за докосването на хоризонта, разбира се. Вие да не сте си помислили нещо друго?