Тотьо Нерезов

Четиридесет и пет минути телефонът ми останал включен. Ей така, в горния ляв джоб на якето. Денят топъл, около пет след обяд. Чувало се, че вървя и псувам. Пазарувал съм. Слуша ме и пак псувам. Чувало се и черковната камбана да бие. Разговори съм водил с познати по пътя, всичко се чувало. Чувал се асансьорът, входната ни врата, ключът пак трудно я отворил. Телевизорът в къщи, мач давали, вестник съм разлиствал, ясно се чувало, и пак съм псувал.
…Слуша разговора, но не го прекъсва, говоря с някого, с някоя ли, по лични въпроси. Пак псувам… Телефонът от горния ляв джоб на якето ми с този отсреща. Слуша ме. Без да разбера. Случайно…
Тракала пишещата машина и пак съм псувал…
…Сутринта с Професора първи бяхме в кафенето. Сервитьорката дойде след нас. Докато чакахме Слънцето да се появи, заръчахме кафе. Дадоха ни, а то - студено, и Професора я загълча. Сервитьорката - ученичка в 12-ти клас. След седмица бил абитуриентският й бал. Не иска да ходи, нямала дрехи, работела да се издържа. От три месеца не й давали заплата, ей така - там, където е била след обяд от пет до два-три след полунощ и… без пари, с вяра, че все някой ден ще й платят и ще си купи бална рокля. Когато настояла за парите си, кръчмарят я заплашил да не гълчи много-много, иначе лесно щял да я пласира… в Турция…
Стискаше Професора чашата студено кафе, очаквах всеки момент да я счупи. Момичето бе поседнало срещу него, говореше за себе си, а това, което слушахме, се отнасяше и за други…
Кой да помогне?…
Телефонът зазвъня. Включих го. Слушам.
- Свършихме парите, празничните дни бяха много, ядене купувахме, лекарства. От вчера с дядото не сме яли. Помогни ни, ще ти върнем парите. В сряда получаваме пенсиите…, токът ни само е 64 лева, ами водата, телефона?… Памперсите за дядото, дето ги купи оня ден, се оказаха малки…
Той, синът, прати петдесет лева, но за какво по-напред?… Не се харчи много, за дядото да има поне една консерва скумрия, за мен - малко сиренце от онова, начупеното, че е по-евтино. То утре храна от кухнята ще донесат… За памперси ще трябват девет лева…
Тракала пишещата машина, псувал съм…
Професора замълча, затупурка с пръсти по масата, пресмяташе, мислеше… А девойката от 12 клас! Щяха ли да й платят заплатите?
Колко ли струва тази бална рокля? Да не е памперс!?…
—-
Момичето все пак ще танцува на бала си - милосърдни хора помогнаха и то ще бъде там с мечтаната нова рокля.
А онзи мерзавец - безсребърникът, да даде дължимото. И да се освободи от злите помисли. Ако сам не може, ще му помогнем.