БУКВИТЕ
Девети май 2013 година. Четиримата поднасяме цветя на паметника в центъра. Група ученички, изпратени от учителката Димитрова, се присъединяват към нас. Мълчаливо поднасят букет. Полковника беше изрекъл: „В моя живот не съм казвал думата „татко”. Погледна децата и ги попита: „Защо поднасяте тези цветя?” - „Днес е Денят на победата, Денят на Европа, хиляди българи са загинали във Втората световна война, отговори едното, над сто са загиналите от Чирпанско”, допълни другата ученичка и погледна към Паметника.
Празни дупки на свалени букви!
КОСТНИЦА НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ.
„Чии са костите, положени в основата на паметника?” - попита третата.
Мишовия дядо, баща ми, чичо, чичо Кольо от Оризово, бащата на бати Златанчо се връщат живи, таткото на Полковника загива геройски…
Потреперва бати Златанчо - други няма ли, кой затрива паметта? Кой махна буквите?
Гошовата жена и тя останала без баща. Не знае къде е лобното му място. От майка си знае, че влакът, с който пътува за фронта, ще спре на гарата в Михайлово. Тя, невръстното дете, е в скута на майка си, идват на краткото свиждане. Махайки с ръка за сбогом, баща й вика от прозореца: „Ще се върна!”
Батьовият Златанчов кон и той бил мобилизиран, върнал се сам година след войната. Прекрачвайки дворната врата, паднал и умрял.
Свиват се очите на Полковника. Мълчи…
След обед, около четири часа, дрънчи телефона в Гошови. Дъщеря им от Лондон: „Татко, майка да се покаже на компютъра, да не вдигне кръвното, стой и ти до нея”. На компютъра - Унгария, град Бобоча, надгробна плоча с надпис на български - тук е погребан капитан Иван Ганев Иванов от с. Михайлово, Старозагорско…
Унгарски доброволец, грижещ се за българските паметници в гр. Бобоча, заснел и разпространил в интернет издирвания цял живот от Станка бащин гроб. Буквите лесно се разчитали. Лъщят отдалеч…
Доброволци в Унгария. А в България? А в Чирпан?
Безброй дупки на букви… Дупчасали души… Срамно дупчасали улици и пътища…
На Паметника на Съединението в източния край на парк „Яворов” незнайно защо е записано: „Тук, на 6 септември 1885 г., се събира Чирпанската чета и тръгва…”
Лъжа! Немедлено да се поправи!
Учителю, кажи на децата: „На 5 септември 1885 г. чирпанлии първи тръгват към обединение и са единствените, които дават пет жертви за Съединението на България!”
Обиждаме ли някого, като казваме, че дедите ни са били първи? Срамота!
Дупки без букви! Дупчасала памет!
Рехаво облечени мажоретки.
Мълчат ли, мълчат църковните камбани!
Власт - за живи и умрели - с паяжинясала памет!
