Георги А. Момов, бивш директор на в. „Единство” - Добрич

Познавам П. Господинов от неговите юношески години, с когото като съгражданин, още от гр. Добрич, ме свързват неразривни приятелски връзки. Той принадлежи към онези българи, които духовно възмъжаха в годините след злополучното Добро поле.

В онова време, коато мракобесието тържествуваше и пораженството се ширеше по всички направления, П. Господинов даде своя ценен принос пред бъдещето на своята родина. Както всички борци за свободата, така и той бе един от първите, които надигнаха глава против великата неправда, извършена в Ньой, където България без разпъната на кръст.

Така П. Господинов заработи с младенчески жар за тържеството на българските национални идеали. Години наред той работи всеотдайно за българското единство и винаги бе против помислите за независимост на отделни наши покрайнини.

Кой съвременник не си спомня онези злокобни дни, когато след войната българската общественост, обвързана от тежките вериги на мирните договори, бе загубила всякаква вяра и кураж за борба?

Но ето, поруганата чест намери своето възмездие. Поробените български покрайнини чрез техните народностни дейци справедливо възнегодуваха срещу апатията, която заливаше българската душа.

Тогава, с гордо чувство за дълг и за саможертва, те заработиха ден и нощ за свободата си. Със слово и перо те отстояваха на всички пристъпи и вървяха напред, в неравна, но свята и славна борба.

И наистина, те победиха. Спечелиха първата победа, като събудиха народностното съзнание и издигнаха в култ националната ни гордост. От тук нататък пътят бе разчистен, за да дойдем днес до свободата на Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини и Моравско. Всичко това не бе случайно.

П. Господинов се озова в България като бежанец и още със стъпването на българска земя без колебание се нареди между борците за свободата на Добруджа.

По това време такава една стъпка не бе лесна, защото тези, които имаха присърце българските народностни идеали, се сочеха като блудни синове и едва ли не като реакционери.

Още съвсем млад, П. Господинов бе редактор на в. „Добруджанско слово” (Варна - 1920 г.), после съредактор на в. „Бежански глас” (Варна) и пр., а същевременно и деен участник в добруджанската организация.

По-късно като общественик П. Господинов успя да съчетае хармонично своето народностно служене с политическото си верую на социален новатор. Затова му спомогна най-вече неговата приобщеност към българските дейци от поробените български земи.

От тук произлиза и неговата фанатична приобщеност към делото на Хр. Ботйов, на когото той е ревностен поклонник. Ето защо политическата принадлежност на П. Господинов никога не му е пречила да бъде дълги години деен добруджански общественик, секретар на върховния комитет на съюза „Добруджа” и редактор на неговия орган в. „Добруджа”.

Наред с хубавите статии, които често срещаме в столичния и провинциален печат, от време на време П. Господинов ни изненадва и с отделни книги върху редица текущи въпроси.

При по-внимателно разглеждане на творческите му постижения, бие на очи и друга една особеност на неговия дух: той бе и си остава човек на народа, който без да се отказва от борческите си призиви за свобода и човечност, беше и днес е твърдо приобщен към повелите на българската народностна общност и на България, която той беззаветно обича.

Това ни свидетелствуват неговите книги „Образи и сенки”, „Далечно ехо”, „Добруджански образи” и др., в които той е изявил убедително своята творческа природа.

Но неговите книги ни разкриват и една нова страна на духовната му същина.

Досега ние познавахме П. Господинов предимно като журналист, като литературен критик и като изследовател на нашето културно и революционно възраждане, днес, обаче, той ни се открива и като писател.

В книгата си „Далечно ехо” той възсъздава онези години от новата ни политическа история, когато войната за брата-роб бе всенародно желание и всебългарски народностен блян. Той загатва още и за трагичните последствия от Балканската война.

Бих желал П. Господинов в друг свой труд да обхване и събитията, които преживя Добруджа от по-ново време и за които той сигурно ще може да ни разкаже някои интересни неща. Това подсказват неговите досегашни книги.

Аз се радвам от все сърце на досегашния успех на П. Господинов и се надявам да прочета от него и други книги, все тъй задушевно и убедително написани.

в. „Литературен глас”, г. 15, 03.03.1943 г.