Печо Господинов

Изминаха се четири години от смъртта на вдъхновения поет на Добруджа. През това време името на Йордан Йовков още повече бе изтъкнато на вниманието на българската културна общественост.

Добруджа, на която нейния любящ син посвети живота си, днес е свободна; той не участвува в празника на освобождението й, но затова пък тя може подчертано да изяви своето преклонение пред делото на своя възторжен писател.

Йордан Йовков се роди в гънките на Стария балкан, от когото наследи романтиката и чудните легенди на неговите храбри хайдути. Тях той възпя в своите „Старопланински легенди”, от тях той наследи пламенната си приобщеност към светая светих на българина.

Израснал и възмъжал в просторна и хлебородна Добруджа, Йовков опозна тук красивото самоотречение, за който българският народ даде толкова блестящи доказателства през освободителните войни за свободата на брата-роб.

Личната съдба на Йордан Йовков е тясно свързана с изпитанията и борбите на българина. Народен учител в Добруджа, в най-близък досег със своя народ, Йовков можа още по-добре да го опознае и в годините на българските изпитания, когато като войник-боец взе живо участие в походите на българския народ през балканската, междусъюзническата и световната война.

Така, както малцина други той се кръсти в изпитанията и овладя повелите на България, които бяха и си останаха за него единствената най-съкровена цел в живота.

Затова в годините на Добро поле, когато българските народностни блянове, развенчани и похулени, бяха принизени от победителя, той не загуби самообладание, нито се разколеба във вярата и в приобщеността си към своя към нашия общ отечествен дълг. Беше време, когато пораженството и духовното развитие господствуваха над политическа и културна България.

В тези съдбоносни години, той беше на фронта на българската народностна борба: чрез своите вдъхновени военни разкази и особено с преклонението си пред кръстните страдания на българска Добруджа, Йор. Йовков като боец-писател вдъхновено работи за осъзнаване и пробуждане на българското самочувствие и за разрастването но неговите омаломощени народностни и духовни сили.

Ето, в тази атмосфера се родиха и се раждаха неговите образи, тези редки изваяния на несломимия български дух, в които той вложи синовната си обич към поробена Добруджа, одухотвори ги с непомрачената привързаност на добруджанските българи към общото ни отечество и така направи от тях символи на нова България, която израсна и възмъжа под голготските мъки на Ньой.

За Йовкова Добруджа бе само повода до ни приобщи към зреещата борба за утвърждаване и самосъзнание на българския дух, за който новото време му приготви нови изпитания.

Днес, когато България празнува своя голям празник - освобождението и обединението на българската народност, в деня на Йовковата годишнина, всички трябва да си спомним с обич и преклонение за делото на великия будител на българското самочувство и самосъзнание, за вдъхновения и верен син на освободена българска Добруджа.

Да бъде вечна неговата слава.

в. „Добруджанска поща” г. I., бр. 17, 06.11.1941 г.