Костадин Пампов

На с. 193 в книгата си „Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането”/1996 г./, историкът Димитър Жлегов твърди: „Във възрожденските книги „Месецослов или Календар вечний”, съставен от Сичан Николов и отпечатен в Букурещ през 1842 г., и в „Служба за св. Харалампия…, преведена от гръцки от Неофит Рилски и отпечатена през 1843 г., като спомоществовател намираме името на Стою Маринов от с. Черногорово. С положителност можем да допуснем, че последният добива своята грамотност в родното си село. В началото на 60-те години Стою Маринов, вече като свещеник го намираме в град Пазарджик, където служи в църквата „Св. св. Констатин и Елена” в квартал Чиксалън.”

За всички тези факти Д. Жлегов се позовава на известния изследовател Маньо Стоянов /Българска Възрожденска Книжнина, NN 6732 и 5615/.

В следваща своя публикация в „Юбилеен вестник”, издаден през 2012 г. и посветен на 120 годишнината от освещаването на храма „Св. св. Константин и Елена”, Д. Жлегов дава списък на свещениците, служили там от 1848 до 1878 г., в който отбелязва: Свещеник Стойо Маринов, Рег. ист. музей, Паз-к, Фонд Възраждане /Кондики/.

В енциклопедията „Българска възрожденска интелигенция” /1988 г./, чиито съставители са проф. Николай Генчев и Красимира Даскалова, на с. 402 е записан  следния текст: „МАРИНОВИЧ, Стойко /неизв./ - Свещеник. Спомоществовател от с. Черногорово, Пазарджишко, за „Месецослов” на Хр. Сичанниколов /1840/”.

В „Месецослов” обаче от 1840 г. е включен списък на спомоществователите за издаването му и там на с. 154 се чете: „Благоговейний отец г. Поп Стойо Маринчович в Черногорово”.

Това според мен е сравнително точното име на спомоществователя. Сравнително, защото и тук могат да се направят уточнения. В средата на XIX век и по-късно тази фамилия е била позната в Черногорово като „Маринчови”. След Освобождението (1878 г.) се е утвърдила именната форма „Маринчеви”. Първият кмет на Черногорово след 1878 г. е записан като Петко Маринчев (1865-1940) (Историческа справка за с. Черногорово, Пазарджишко - Рег. Ист. музей, Пазарджик).

„Месецослов”-ът на Сичан Николов претърпява две издания /1840, 1842/ и е с предимно религиозно-проповедническа насоченост, но съдържа и някои текстове, свързани с по-злободневни области, както и със събития от далечното минало. Във второто издание сред имената на спомоществователите не фигурира името на поп Стойо Маринчович.

Пълното заглавие на двете издания е „Мясецослов или календар вечний, собран от различни други, украшен с много значения, потребни секиму человеку, и издан на болгарски за потреба на еднородните от Христодул Костович хаджи Сичан Николов”. Напълно в традициите на епохата авторът се постарал в заглавието да даде нещо като анотация на книгата си.

С оглед на направените дотук бележки е ясно, че свещеник Стойо Маричович е бил спомоществовател на „Месецослова” от 1840 г., а не на този от 1842 г., както посочва Д. Жлегов. Не е точен и изразът му: „В началото на 60-те години /има се предвид на XIX в., б. м. К. П./ Стою Маринов, вече като свещеник го намираме в град Пазарджик, където служи в църквата „Св. св. Констатин и Елена” в квартал Чиксалън.”

Според „Месецослова” на Сичан Николов още през 1840 г. Стойо Маринчович е бил свещеник. В този смисъл е обяснимо и естествено, този  в истинския смисъл на думата възрожденец от Черногорово, да бъде спомоществовател и на „Служба за св. Харалампия…”, отпечатена през 1843 г. Предвид и на това, че по време на Възраждането, както и днес църквата в Черногорово носи името на  св. Харалампий.