Денчо Владимиров

Подробности по събитието

Пазарджик е един от малкото градове в страната, който след перестроечното умопомрачение у нас, поднови живота на едно такова достояние от обществения си и културен живот, каквото бе Клубът на хумористите. Едно уникално творческо сдружение на хора от най-различни възрасти и професии, обрекли се на музата на сатирата.

Неслучайно клубът го наричаха зад граница още по времето на социализма “школа по демокрация” и примерът му се последва от десетки клубове и общества на хумористи в цяла България. И от далечната 1973 година това творческо сдружение все така дава своя исторически принос в палитрата от бои в делниците и празниците на града и областта.

Стана традиция на всеки Първи април сатириците от Пазарджишка област да се събират на своя среща, на която идват и почитатели на хумора и сатирата. Така бе и на отминалия 1 април.

Да почете труда на сатириците бе дошъл и доайенът на журналистите в Пазарджик и областта Филип Серафимов, главният редактор с чиято благословия навремето бе станало учредяването на Клуба на хумористите към вестник “Септемврийско знаме”, Междусъюзния дом на кулурата и Окръжния съвет за култура.

Една негова заповед като главен редактор през есента на 1973-та година до завеждащия тогава “Хумора и сатирата” във вестник”Септемврийско знаме” да си направи нещатен актив от сътрудници, индуцира появата на Клуба на хумористите, станал световно известен и до днес.

Гост на първоаприлския събор на хумористите бе и известният писател от Пловдив Дончо Дончев, който като бивш полковник от БНА, “докладва” своите завоевания и в сферата на сатирата, представяйки новата си книга с акцент за безопасността на движението по българските пътища.

Безспорно след изслушването на рецитала на талантливия мъж, повелител на цяла фамилия от ретроавтомобили, присъстващите станаха най-дисциплинираните пазарджичани по отношение на спазване на безопасността на придвижване из града. Може още днес да ги видите как правилно пресичат пешеходните пътеки или шофират, без да държат телефон между рамото и ухото си.

По време на форума на телефоните на ръководителите на клуба пристигаха поздравления до пазарджишките хумористи от различни държавни глави - включително и от Обама, Меркел, Путин, Орбан, свои поздравления към клуба отправи и премиерът Борисов и в това нямаше нищо чудно, защото датата бе… Първи април.

А накрая гръмна и… бомба! Тя експлодира с предложението към Клуба на хумористите да започне дейност… Академия на сатириците! При толкова много нароили се в България в годините на “демокрация” академии и академици, то съвсем логично прозвуча и учредяването на Академия на сатириците, чиято абревиатура за разлика от абревиатурите на някои нови академии в страната, включително звучащи и като санитарни обекти, в случая бе съвсем логична - АС.

В академията право на членство има всеки гражданин на планетата, сътворил най-малкото 100 сатирични труда: независимо дали са епиграма или роман, комедия и т. н. И най-важното условие е, кандидатът за академик-сатирик да е встъпил в академична възраст. За критерий кога настъпва академичната възраст у един автор бе прието предложението на Иван Върбанов - за навлизане в академична възраст да се счита времето, когато един мъж си задава въпроса ” А къде ми е ?”: /в смисъл… химикала, калъфа за очилата и прочие други неща, които с часове търсим понякога в понапреднала възраст/.

А и съгласете се и че въпросът звучи съвсем академично: “Акъдемие?” Още на третата минута от раждането на академията на телефоните на ръководството й, зазвучаха, в съответствие с датата, щедри предложения от няколко банки за спонсориране на дейността и издаването на нови стотици книги на пазарджишките писатели-сатирици и хумористи.

Така в Пазарджик на 1 април 2016 година започна летописът на първата в света Академия на сатириците към първия в света Клуб на хумористите. Честито и на Многая лета!

В края на тази историческа първоаприлска вечер прочетоха свои нови творби първите пазарджишки академици-сатирици, водени от президентката на Клуба на хумористите инженер - поетеса Йорданка Марина, която по изключение бе приета за академик в неакадемична възраст - правило, което очевидно ще важи и занапред за нежната половина на човечеството.

Просто не може да си АС и да не си кавалер!