Васил Аврамов

На дядо Добри

Видях го - сърцето ми го позна.
Йовковият Серафим бе възкръснал.
Облечен в някаква стара аба,
препасана с връв на кръста.

Стоеше пред църквата - кротък и благ,
и молеше за подаяние -
не за себе си, а за човека-брат
и за храма, където да се покаем.

А кварталът сякаш се освети
от свещта в ръцете на добротвореца.
И няма злато да я угаси,
и ще грее в душите на хората.