Петър Хаджинаков

През април на далечната 1988 г., във филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в гр. Кърджали, така популярният тогава Учителски институт „Любен Каравелов”, се проведе поредната творческа среща с писател по повод Седмицата на литературата за деца и юноши, като този път творецът за най-малките бе достатъчно популярният автор Драган Тенев.

До този традиционен Априлски празник, бяха гостували творци като Кинка Константинова, Славчо Донков, Слав Георгиев Караславов, Младен Денев, Владимир Голев със своята нашумяла стихосбирка „Мироздание”, Николай Хайтов, Кирил Назъров, Димитър Светлин, Кирил Топалов, Максим Асенов.

До този момент бях взел активно участие в проведените срещи с писатели като Цончо Родев, Атанас Свиленов, Станислав Стратиев, Васил Попов, Сл. Хр. Караславов, Мирон Ивнов, Константин Дуфев, Веселен Андреев, Дико Фучеджиев, Богомил Райнов, Елка Константинова, Дончо Цончев, Владимир Зарев, но и в други градове и селища, където съдбата ме бе отвяла да работя -служа или просто без повод: Исперих, Момчилград, Куклен, Бургас, Сливен, Пловдив.

Предстояха още десетки и стотици срещи с творци от различни генерации и творчески групи - Иван Голев, Биньо Иванов, Цветан Марангозов, Кольо Георгиев, Николай Петев, Петър Анастасов, Валентин Найденов, Атанас Славов.

Името на италианския възпитаник, завършил Италианския лицей в гр. София, а по-късно и право в Алма Матер, Драган Тенев е емблематично за София като град, с неговите традиции и перспективи, като дълго време той беше водещ на специално телевизионно предаване за Стара София, но той също е и специален гид във вълшебната история на изкуствата и музиката, на живописта като приоритет.

Драган Тенев, както пише самият той, когато е бил малък, живеел при дядо си-бащата на майка си. Единствен негов внук, той носел името му. Именно той му вдъхва любовта към книгата. Дядо му е бил чудесен разказвач и от него Драган Тенев наследява тази своя дарба. Много пъти той му е разказвал историята на своя живот.

Син на разорен и убит от турците търговец, дядото е започнал живота си в бедност, още от най-ранна възраст познал неволята и непосилната борба за всекидневния хляб. Драган Тенев особено много е обичал своя дядо. Посвещава му една своя книга „Зора зори”.

Той пише: „Винаги съм бил убеден, че пиша главно за деца и юноши. С времето разбрах, че книгите ми се четат предимно от възрастни”.

Действително неговите книги, като че ли биха били по-разбираеми за по-възрастните , но те се четат и ще се четат и от големи и от малки. Той е особено продуктивен писател. Написал е:

„Малки разкази за велики хора” - 1961 г.
„Зора зори” - 1963 г.
„Кавалерийски фрагменти”- 1963 г.
„Гарибалди”- 1967 г.
„Николай Павлович”- 1970 г.
„Чудната история на изкуството”- 1970 г.
„Стъпалата на славата” - 1970 г.
„Средновековният град” - 1973 г.
„Ехо от Шипка” - 1973 г.
„Тези красиви площади” - 1976 г.
„Вечно зеленото клонче” - 1979 г.
„40 разказа за прочути композитори” - 1979 г.
„Неаполитанска песен” - 1980 г.
„Малки разкази за велики художници” - 1981 г.
„Цветни картички” - 1983 г.
„Животът на Вазов” - 1984 г.
„Слънцето изгря най-късно на Изток” - 1987 г.
„Пледоарии пред огледалото”- 1988 г.

В книгата си „Чудната история на изкуството”, Драган Тенев пише за развитието на европейското изкуство от първобитния строй до нашия век. Тази книга ни предлага богат материал за художници, епохи, направления в изкуството.

Тя е коствала на автора много труд и издирвания, за да ни представи действително чудната история на изкуството. Както отбелязва авторът, една от най-чудните приказки в историята на човешката цивилизация.

Първата глава на книгата, озаглавена „Приказката на пещерите”, ни разказва за първобитния човек, за раждането на изкуството в резултат на непрекъснатия стремеж на човека към красотата и изящното. Онзи вроден към красотата, незаинтересуван от нищо стремеж у всяко човешко същество, благодарение на който се е породило и самото ни изкуство - единствено убежище от страшния реален свят. При тях все още се забелязва ритъма, движението и композицията в скалните им рисунки.

Благодарение на труда, той е създал такива изящни форми пещерни рисунки, статуетки на жени, дори се забелязват архитектурни наченки. По-нататък авторът продължава с древното изкуство в Египет, египетското изкуство е било преди всичко в плен на бога, т.е. религиозният принцип в изобразителното изкуство при тях е основен. То се обръща към вътрешната същност на човека -неговите мисли, копнежи и чувства.

Първостепенната роля в изкуството е паднала на архитектурата. Не безизвестни са египетските пирамиди и особено пирамидата на „Хеопс”. Египет е известен със своите храмове - Амон Ра, Карнак, на Клеопатра и много други. Известен е и със своите гигантски статуи на „Седящия писар”, „Големият сфинкс”,двата оцветени портрета на царицата „Нефертити”. Гениалният Тулис е предал красотата на Нефертити - изразителните й очи, гледащи сякаш в бъдещето.

И така отиваме по-нататък при изкуството на Двуречието /Тигър и Ефрат/. От това изкуство са останали глинени фигурки на животни, статуи и много храмове. Художниците не се скъпели за материалите - използвали са злато, сребро, седеф, скъпоценни камъни.

В следващата глава, авторът се спира на великото изкуство на древна Елада, на така наречената „Учителка на народите от античния свят”. Изкуството на древна Елада е съвършено, уникално за своето време. Известно е със своите скулптори. Мирон и неговата скулптура „Дискобол”; Поликлет - „Дорифор”, „Диадуменът”, Фидий - „Атина” и много други. Елада е особено известна със своите храмове, като Пантеонът, Акропола и др. За скулптурата на човешката фигура е характерно, че мъжете са атлетични, силни, величествени.

За разлика от тях жените са красиви, изящни със застинали сякаш усмивки. Красивата Елада дава примера, модела за по-нататъшното развитие на изкуството изобщо. Не малко художници, скулптуристи са се учили и се учат от това древно, но красиво изкуство на Елада. След като Драган Тенев пише за изкуството на древна Елада, по-нататък продължава с Рим. Разбира се до голяма степен то е повлияно от Елада.

Архитектурата на древния Рим представлява формата - „Конкордия”, „Курията”, „Ростра”. Преди всичко в архитектурата се използва кръглата форма, което говори и за латинско влияние върху Рим. Всъщност само една област в изкуството на Рим не е елинизирана, а това е портретната скулптура. Тя си остава строго индивидуална за Рим.

Особено красива е скулптурата на „Август”. Той е направен величествен, с вдигната ръка напред, сякаш гледащ в бъдещето. С ризница, което говори за войнствения му характер. Очите му са пълни с размисъл и мечти. Освен със своята скулптура, изкуството на Рим е известно и със своите релефи. Те са покривали „Олтара на мира”, възпроизвеждайки образите на Еней, Август и техните роднини. Всеки един от тези релефи е бил украсен с цветя, плодове и листа - олицетворение на плодородието.

Както виждаме изкуството на древен Рим не е било само едно копиране на изкуството на Елада, а в него има много самобитност и индивидуалност. По-нататък отиваме при изкуството на Византия и средновековна България. Византия едва от 500-та година успяла да създаде своя самобитна култура.

Да започнем от архитектурата: на първо място трябва да посочим прочутата цариградска черква „Света София”. Тази черква е действително нещо изключително. Архитектурната й композиция е много и не се поддава на описание. Черквата е направена с източно разточителство и, разбира се, великолепие.

Друга забележителност на Византия е осмоъгълната черква „Сан Витале”. В нея се намират прочутите византийски мозайки „Юстиниан със свитата си” и „Теодора със своите дами”. Фигурите им са в нормален човешки ръст. Лицата им изразяват величие, властност, дори неземност. Особено внимание заслужават прекрасните мозайки в черквата „Свети Лука”, „Света София”.

Плодотворно влияние оказала Византия върху най-близката си съседка - България и това особено личи в столиците Плиска и Преслав. Друг паметник от това време е изсеченият в скалите „Мадарски конник”. Намерени са и останки от украшения, съдове, накити, които говорят, че в България са се развивали художествените занаяти.

Що се отнася до светското строителство, то трябва да споменем крепостта „Баба Вида”, „Асенова крепост”, „Хрельовата кула”. Развива се и живописта. Запазени са три свитъка с рисунки „Евангелието на Иван Александър”, „Манасиевата хроника”, „Томичевият псалтир”, които не се намират в България. Особено красиви са стенописите в Боянската църква, изписани от неизвестен но гениален майстор. Драган Тенев с много майсторство и колоритност е описал всяко едно от изкуствата. Като не е забравил нито една държава.

Нататък той продължава с Арабия, или светът на „Хиляда и една нощ”, както той я нарича. За тях е характерна страстта към пищните украшения, богатата украса. Не обичали простата линия, обикновените и ясни неща. За арабите основното е строителството на джамии, тъй като религиозното чувство при тях е много силно.

В следващата глава Драган Тенев пише за готиката - „Изкуството на Франция”. Готическото изкуство е известно със своите катедрали. Те имали внушителни размери, пищна и екзотична, богата украса. Най-известната готическа катедрала е „Нотр дам дьо Пари”. Други известни катедрали са Шартърската и Амиенската. И вече навлизаме в истинското изкуство на художниците от миналите векове.

Започваме с куатроченто или началото на Ренесанса в Италия. Трите големи имена на италианския Ренесанс са: Филипо Брунелески, Донатело и Мазачо. Филипо Брунелески е известен с направата на кулата на „Санта Мария дел Фиоре”, с красивия „Палацо Пити”, със знаменитата „Капела дел Паци”. Скулпторът Донатело е изваял образите на пророците „Йов” и „Давид” и др. Мазачо е известен с изписването на първите голи тела в живописта. Нарисувал е Адам и Ева, Христос, апостол Петър и др. В неговите картини има много живописност и монументалност.

За куатроченто е характерно, че художниците се опитват да възродят красотата. Тяхното изкуство е обърнато към хората и бъдещето. Не бива да пропускаме световноизвестните художници Леонардо да Винчи, Рафаело Санти, Микеланджело Буанароти и Тициан.

Леонардо да Винчи е един от най-известните художници на Италия. Известен е с картините си: „Мадоната в пещерата”, „Тайната вечеря”, „Мона Лиза” с нейната загадъчна усмивка. Леонардо да Винчи е обагрил с безсмъртие всичко, до което се е докоснала ръката и мисълта му.

Рафаело Санти е известен с прочутите си мадони, които са истински земни същества „Мадоната на великия херцог”, „Мадона Алба”, „Мадоната с птичката” и особено известната „Сикстинска мадона”.

Микеланджело - скулптор, известен с „Пиета”, както е казал самият той: „Изворът на красотата не остарява никога”, така и неговото изкуство няма да остарее никога и винаги ще се помни.

Друг известен художник на Италия е Тициан, прочут със своите творби „Възкресението на Мария”, „Каещата се Магдалена”, „Вакханките”, „Даровете на Венера”и много др. Неговият живот минал в един непрекъснат труд, името му останало като един от най-бляскавите живописци.

Освен изкуството на Италия, друго изкуство, което е дало известни художници е изкуството на Франция, а също и на Испания.

Тук трябва да споменем имена като Франсиско Гоя. Известен с „Маха” - образ на испанска девойка, „Разстрел на въстаниците”, „Сатурн изяжда децата си”. Наричали са го „гений на омразата и любовта”. Той дълбоко се е вълнувал от събитията в живота на своя народ и живо е откликвал на тях.

Други известни художници са: Едгар Дега , Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Огюст Роден, Пол Сезан и Винсент ван Гог. Това са били едни от най-известните художници на тогавашната епоха.

Действително Драган Тенев е един много занимателен писател, написал много значими, полезни, увлекателни, познавателни и възпитателни, хубави книги, предназначени преди всичко и най-вече за детско-юношеската аудитория. Това е човек-ерудит и енциклопедист, дълбоко вникнал в историята на изкуството. Той е многознаещ човек с ерудиция и последователна мисъл. Неговите книги действително са много интересни, с единен сюжет, тема и идея.

За да напише тази книга, той се е запознал с много литература и с художествените произведения, като дава оценка за всяко едно от тях. Тази оценка е изпъстрена с много епитети, метафори, сравнения и възклицания. Изобщо той не се е щадил що се отнася до художествените средства, използвал ги е точно и на място.

От неговата книга ни впечатлява съдбата на художниците, сякаш те не са видели никаква радост в живота, а напротив, страдания, мизерия и самота. Всички те стигат до самоубийство, принудени от живота.

Микеланджело възкликва:
„По-добре да спиш, по-добре да си камък
в този срамен и престъпен век!
Съдба завидна е да не усещаш и да не живееш!
Затова, моля те - мълчи ! Не ме събуждай …”

Известно ни е колко чувствителни души имат хората на изкуството и може би тяхната постъпка е оправдана. Те не могат да живеят в свят на престъпност, алчност, лъжа, подлост, лицемерие. Те са хора на изкуството - вечни и донякъде непредсказуеми чудаци и то наистина чудновати.

С цялостната си енциклопедична дейност на изкуствовед, музиковед, археолог, реставратор на стари и древни ценности, есеист, теоретик и писател, но също и с вербалното си слово като медиен журналист, Драган Тенев оставя значима диря в историята на националната ни литература, като предимно художествените му текстове са предназначени за детско-юношеската аудитория, сред която има небивал успех.

В органическо единство се съчетават познавателното и възпитателно начало, като обема информация, който ни представя автора като изключително атрактивен, занимателен и актуален, конвертируем във времето.