Денчо Владимиров

И в област П., столични писатели, чиито имена по този край не се и бяха чували, защъкаха насам-натам из села и градове, представяни като пътуващи съвременни гении - по читалища и училища те влизаха с погледи на цезари и четяха на глас своите творения пред организирани публики, най-вече от ученици и пенсионери.

Навсякъде се повтаря една и съща картина: След четенето и отговори на въпроси от рода на кога пише писателят - сутрин или вечер, на ръка ли или на компютър, седнал или прав, библиотекарката от селското или градското читалище плесва методично с ръце и поканва публиката да си купи от купчината книги на автора, който в този момент е със статут на гений, поне така е представен от културния работник - организатор на вълнуващата среща.

- Писателят ще поставя автограф на книгите! - съобщава тържествено библиотекарката и поглежда очаквателно кои от публиката все пак ще се бръкнат с по десетина лева, че и отгоре, за да купят поне две-три книги от тази страшно височка купчина на съвременния столичен писател, определен в някакъв западен вестник из прериите за жив съвременен български класик.

Библиотекарката предвидливо е поканила на срещата с автора жени на местни бизнесмени, които, извивайки кръшни снаги, купуват по една книга и застават пред новия литературен класик за автограф, а останалите от публиката тихомълком се изнизват навън.

Накрая гостуващият пътуващ писател се уединява с библиотекарката, която му брои няколко стотачки хонорар за четенето и за поне десетина купени книги за обогатяване на книжния библиотечен фонд на читалището, което… все още се държи и я кара с пробит от дъждовете покрив. После, по приетия и спуснат отгоре сценарий, от областната и общинска служба по културата, председателят на читалището, местен учител най-вече, поканва писателя в дома си, където му дава угощение.

Ракийката и виното вдигат настроението, стига се и до съвместни изпълнения на народни песни от страна на домакините и развеселения от домашния чист алкохол гостуващ литературен гений. Той хвали всичко на трапезата и си издейства тарикатски домакините да му сложат в чанта няколко буркана с туршии и мръвки, заедно с шише ракия и дамаджана с вино.

По едно време литературният гений така си замъглява мозъка от виното и ракията, че под масата слага ръка на коляното на жената на домакина си. Красивата селска учителка по български език пламва в лицето, но не смее да махне ръката на коляното си, за да не разбере съпруга за произтичащите събития под масата.

И ето какво се случва в Китно село.

Гостуващият там столичен литературен класик става тържествено и като уж за благодарност за гостоприемството, нанася своя оттрениран в други малки градчета и села тарикатски удар - право в сърцето на своите читалищни домакини, като тържествено им обещава да напише… текст за химн на селото, а музиката съответно ще повери на своя баджанак-композитор, който посвирвал на акордеон. И всичко това само срещу едно пет хиляди лева хонорар!

Гостът вади от куфарчето си готов образец от договор за химна, подписан вече в два екземпляра от него и тържествено го поднася за подпис и на читалищния председател.
- Ами печатче, няма печатче! - сеща се драматично той.
- Ами печатът е в читалището! - притеснено отговаря председателят.
- Я притичайте и го донесете! Без печат какъв договор ще е! Композиторът няма да се съгласи и една нота да напише! - казва столичният литературен шмекер. Той гълта с пламнал поглед зачервената от вълнение учителка по български език.

- Нека аз да отида да го донеса печатчето! - предлага тя като последна отчайваща възможност да спре хода на мъжката агресия на пийналия столичен класик.
- Няма да може да го намериш в чекмеджето, аз си го крия на определено място там! - изпъшква домакинът, става и излиза.

А след него пламналият класик не губи време, а събаря стопанката на пода под масата. Тя не смее стъписана да вика, да не чуят съседите, само повтаря:
- Ама недейте така, господин класик! Недейте, де! Господин кла…

Класикът бе започнал да осъществява дръзкия еротичен сюжет, който се бе сътворил вдъхновено в главата му.

Но тогава внезапно вратата се отваря и влиза домакинът:
- Абе, с тази ракия, главата ми се обърка, забравил съм ключовете за читалището - извиква задъхано той и се оглежда стреснат - А, къде е класикът? Къде е жената? Ленче, бе? Къде си?

Дългата тежко тъкана по селски покривка на масата закрива като театрална завеса двамата притихнали отдолу герои от еротичния сюжет.

- Сигурно са на двора, софиянецът може да е поискал жената да му наскуби джоджен! Че то по магазините само турски джоджен продават - сеща се председателят на читалището и излиза бързо да ги търси.

Тогава, вече изтрезнял от драматичното завръщане на съпруга, столичният класик се измъква зачервен изпод масата, а след него и учителката, която, също зачервена, оправя набързо блузката, полата и прическата си.

Чак сега класикът забелязва закачената на стената ловна пушка на домакина и разтреперан от страх скача от прозореца в двора откъм страната на улицата и изчезва към автобусната спирка, изоставяйки и чантата с мезета и пиене, и договорите…

Така Китно село остана без химн.

Може би до гостуването на следващия столичен писател класик.