Драгни Драгнев

Изложбата на картини от пленера „Арт пътеки” на община Шабла впечатлява на първо място със своята многоликост и пъстрота. Върху тази начална характеристика не пада сянка на съмнение. Около 40 автори, наредени в Добричката художествена галерия, сами говорят кои от тях (млади и зрели) стоят високо и неоспоримо в мисленето и изображението си.

Те могат да предизвикат зрителя да възприема художествените и нравствените им намерения. Езикът, колоритът и влиянието на една картина зависят и от онзи, който я разглежда и оценява. Това не е работа на непросветения, необразования зрител.

Начетеният, интелектуалецът посещава подобен род изложби да разбере какво казва художникът в творбата си. Тоест - да изгради и пренесе в съзнанието си лично възприятие, да го задържи във въображението си задълго. Това е валидно и в случая, когато има ясно определена тематична насоченост на пленера - красотата на крайморския шабленски край с неговите конвулсии, проблясъци и озарения.

Големият, широкият, загадъчният образ тука е Брегът, Крайбрежието, Погледът към морето, Видението. Мечтата. Знамението. Чудото. Всичко това - взето заедно и омагьосано от подаденето на художника.

В тази изложба не виждам посредствени и безлични, безпомощни творби. Макар че аз не умувам върху спецификата й като професионален художествен критик. Моята гледна точка е в естетиката, в красотата на природата, в това - какво долавям и изпитвам при досега с една картина.

Което означава, че говоря за личен избор, за предпочитан пейзаж. Казвам пейзаж, защото жанрът преобладава в изложбата. С две думи - говоря за това, което най-много ми харесва. Както е в литературата, особено в поезията, и в музиката.

На първо време и може би най-високо в тази изложба слагам „Зора” на Кирил Батенбергски и „Самота” на Коста Костов. Прозрачните лодки, клекнали на брега, и човекът, обърнат към морската бездна преди съдбовно решение - това са две картини, които носят много художествена сила и красота. Те могат да бъдат емблема на изложбата, но и на пленера…

Не зная кога Милко Божков е рисувал акварела си „Дюни”, например, може би в първите стъпки на пленера преди девет-десет години. Но тези няколко щриха носят толкова непорочност, изтънченост, поезия и дълбок смисъл, че смело и дръзко открояват неподражаемото майсторство на художника…

На пръв поглед „Рибарско утро” на Светлин Ненов е картина с обичаен сюжет. Авторът обаче привнася своя усет и вкус в познатото, своя мисъл в изображението на оживения бряг в близост до стария морски фар.

Виждам ефирния пейзаж в „Хоризонт” на Мария Зафиркова и усещам наслада не само в погледа, а и в душата. Този мост, свързал брега и морето, тези тръстики и високи треви, нагазили във водата, сиянието, негата сред тях - всичко се отразява в душата на човека…

Да не забравя да отбележа Божидар Тонев, Георги Демирев с дълбочината на художественото мислене, което носят техните картини. Или платното на Пламен Тодоров с неговия пейзаж от Тюленово, където просторът на брега е пустинен, ала носи венец, сияние и вечност, която не замръква.

Ще повторя, че в тази изложба, от друга страна, личи как Община Шабла си прави труда да разширява влиянието на своите крайбрежни дадености и красоти. Това е светъл знак на родолюбие и любов към родния край и отечеството.