Драгни Драгнев

Живееше някога една много добра лястовичка. Тя беше работлива, весела и летеше бързо като стрела. Всяка сутрин, когато тръгваше да търси храна за рожбите си, лястовичката прелиташе над една зеленчукова градина. В градината растяха домати, чушки, картофи, краставици и всякакви зеленчуци.
Веднъж лястовичката прелетя съвсем ниско и зеленчуковата градина й каза:
- Помогни ми, добра лястовичке! Трети ден не съм получила капка вода. Изглежда водопроводът се е повредил и няма кой да го поправи. Ще изгоря от жажда…
- Ще ти помогна - отвърна лястовичката. - Но как?
- Ти летиш бързо като стрела - рече зеленчуковата градина. - Издигни се при облаците! Помоли ги да ми изпратят малко дъждец!
- Чи-ри-вит! Чив-чив! - засмя се весело лястовичката. - Никога не съм летяла толкова нависоко.
- Знам - рече зеленчуковата градина. - Но опитай заради мен. Ще ти бъда много благодарна.
И добрата лястовичка полетя към облаците.
Летеше бързо като стрела, но облаците бяха много високо.
Тя капна от умора, ала успя да се издигне при тях.
- Здравейте, дъждовни облаци! - усмихна се лястовичката. - Идвам от зеленчуковата градина, която трети ден не е получила капка вода. Изглежда водопроводът се е повредил и няма кой да го поправи. А тя ще изгори от жажда. Затова ви моля да й изпратите малко дъждец…
- Ама че бъбрива лястовичка! - засмяха се облаците. - Къде е тая зеленчукова градина?
- В южния край на града - отвърна лястовичката. - Виждате ли я? Сега е точно под вас.
- Оххх! - изпъшкаха облаците. - Нямаме очила. Но ти не се безпокой, още днес ще я поръсим с дъждец.
Спусна се надолу лястовичката и тръгна да търси храна за рожбите си.
На другия ден отново прелетя ниско над зеленчуковата градина.
- Изгарям вече от жажда - с мъка прошепна тя. - Дъждът падна в северния край на града.
- Много съжалявам - каза лястовичката. - Ще отида отново да поговоря с облаците.
И тя се издигна в небето.
- Защо идваш пак? - посрещнаха я облаците.
- Обясних ви, че зеленчуковата градина е в южния край на града - каза лястовичката. - А дъждът падна в северния…
- Ние не сме виновни - отвърнаха облаците. - Тъкмо се бяхме приготвили за дъжд и вятърът ни подкара…
Тогава лястовичката се обърна към вятъра:
- Слушай, побратиме! Идвам от зеленчуковата градина, която четвърти ден не е получила капка вода. Водопроводът е повреден и няма кой да го поправи. А тя вече изгаря от жажда. Облаците се съгласиха да й изпратят малко дъждец. Сега ти трябва да ни помогнеш…
- Лесна работа! - каза вятърът. - Къде е зеленчуковата градина?
- В южния край на града - отвърна лястовичката.
- А облаците?
- В северния.
- Значи трябва да ги подкарам в обратна посока - реши вятърът и извика с всичка сила: - Хей, облаци! Готови ли сте за дъжд?
- Готови сме - отвърнаха облаците.
И вятърът подкара облаците над южния край на града.
Тогава над зеленчуковата градина плисна дъжд.
Валя дълго и обилно, докато утоли жаждата й.
На другия ден, когато отново прелиташе над зеленчуковата градина, лястовичката чу радостния й глас:
- Благодаря ти, миличка! Няма никога да забравя добрината ти.
И лястовичката пак тръгна да търси храна за рожбите си.