Денчо Владимиров

Като приказки днес вървят легендите за онези американци, които са забогатявали скорострелно и с каква ли не изобретателност по времената на Дивия Запад.

За онзи, например, янки, който даже не завършил училище, но започнал активен бизнес с прекарване на хора с лодка през реката. Бизнесът му се разраснал и той започнал да прекарва американския народ с параходчета, намалявал цената на билетите и така съкрушавал конкурентите в бранша. Но в същото време печелел… от вдиганите цени на пиенето и храната в ресторантчетата на параходчетата си! И така цент по цент, долар по долар станал богаташ човекът.

Друг негов колега по корабен речен бизнес превозвал не хора, а говеда! Голям хитрец бил. Посолявал храната на говедата и докато се мъкнели през реката не им давал даже глътка вода, докато не стигнели до брега на големия град. А когато стигали там, така яко ги напоявал, че те, зажaднели от солената храна, се издували като футболни топки.

Така ги качвал на кантара и ги продавал на килограми живо тегло, заедно с литрите вода в търбусите им. След освобождаването от водата добичетата отново ставали кльощави като манекенки, ама търговецът с прибраните лесно спечелени с хитрост зелени пачки с долари, бил „отплавал” нейде из Дивия запад.

Чувал съм още, че един от прадядовците на един американски президент започнал бизнеса си като редови кръчмар, който обаче скоро станал сенатор. Как започнал? Ето така: само за няколко стотина долара, той се сдобил със старо автобусче. Изчаквал на гарата богати пътници и им организирал туристически екскурзии из Бостън с автобусчето.

Ще кажете - че какво толкова хитро е измислил? Та нали във Венеция отпреди векове гондолиерите са правели туристически разходки на туристите на града си. В случая нищо особено ново не е измислил американецът-кръчмар. Имало обаче и нещо все пак негово ноу-хау.

Особеното в разходките на американеца било, че маршрутът на туристическите му обиколки минавал все за почивки през… неговите кръчми. Като кръчмар имал възможност да изповядва много повече американци, след като си пийвали при него. Така и се сдобил ексклузив, както казваме днес, с изтекла само за него информация от много високо място на тогавашния американски “висш ешалон”.

Информация, че след броени дни в Щатите щял да падне наложения по едно време там “сух режим”, т.е. пълно ограничение за продажбите и консумацията на сух алкохол за трудовия американски народ. И тогава, без да губи време, хитрецът доставил купена на безценица, цяла планина уиски от родната си Ирландия и я домъкнал с параход в Щатите!

И когато в един ден неочаквано за мнозинството бил отменен омразния „сух режим” и се разрешило на американците отново да купуват и да пият “на корем” уиски, то се знай какво е станало - планината от евтино ирландско уиски на бостънския туроператор-кръчмар се превърнала в планина от долари! Е, тогава вече нищо не можело да му попречи да стане скоро и… сенатор! А оттам тръгнало и цялото му котило - сенатори, че и още по-нагоре!

Друг американски предприемчив мъж пък купувал парчета неплодородна пустинна земя за по половин стотачка долара! Даже му се чудели дали пък не е мръднал този?! Но после, когато открили в тези парчета пущинак нефт, собственикът им започнал да ги продава по стотици хиляди долара! И да не е искал човекът, при това положение, не е можело да не стане бързичко милионер! Същото вършел и с изкупуване на евтини, западнали малки хотели.

Купувал ги, както се казва, за жълти стотинки. Но после изведнъж се оказвало, че край тези западнали хотели започвало да се строят… важни пътища, тогавашни лотове, магистрали! И закупилият ги хитрец, след време започнал да си препродава хотелчетата на цената на… дворци!

Страхотни американци, нали!

Страхотни-страхотни, но през цялата си история не са успели да направят онова, което направиха в малка България само за броени години преход към сияйните върхове на капитализма тукашни нейни знайни и незнайни рекордьори по бързо и светкавично забогатяване и нагушване.

Ако Америка примерно за малко повече от два века история може да се похвали с върховото си постижение на тарикат печалбар - своя „Мистър 5 процента”, които печелел от своите финансови многоходови операции, то само за двайсетте последни години български знайни и незнайни чиновници се прочуха с това, че слагаха в джобовете си къде повече проценти от американеца.

Като легендарния български Мистър 10 процента, които прибирал в джоба си от всяка сключена сделка с имотите на отечеството му! Къде е американецът Мистър 5 процента с неговите измъчени върхови пет процента и къде-къде е българинът Мистър 10 процента? Ама не е само той в българско - колко като него продължават да си правят рекордите и да се спотайват, от скромност сигурно…

Така и се създаде цял нов уникален български епос на издоени парично банки, заводи, държавни компании, фондове и т.н.

В който и град на България да отидете ще чуете местни легенди за чутовни необясними забогатявания на бивши пролетарии, “неизвестни хора от фабрики и канцеларии”, назначени милионери и мултимилионери от грижовната си майка-партия и нейните новопръкнали се лакоми и грабливи потомства…

Светът, който е видял какви ли не чудеса, днес е направо е шашнат от новаторството и креативността, от нетрадиционните и непознати методи на забогатяване със скоростта на светлината на потомците на имащия само един кон основател на българската държава Аспарух. Забогатяване без ум, без труд -направо с разграбване на построеното от десетки поколения в държавата!!

Даже и САЩ, новата империя на парите, със своята вече над двестагодишна история не е дал на света толкова изумяващи примери за бързо забогатяване, колкото малка България само за четвърт век години със сагите на бивши партийни и комсомолски секретари, ДеСари и прочие бивши “другари”… В мътните преддесетоноемврийски и следдесетоноемврийски месеци тайнствено иззвънявали телефоните на огледани добре партийни другари /сътрудниците на специалните служби са били на първо място в позвъняванията/.

Оттрениран по стотици пленуми и конгреси глас е привиквал набелязаните за лична среща… И като започнало едно масово назначаване на кредитни милионери - на теб, другарю, завод, на теб, другарко, дето ни пишеше сценариите за деветосептемврийските манифестации в П. - издателство, за теб, другарю, също, да има къде да издават книгите и мемоарите си и да си слагат нещо върху пенсиите нашите партийни другари, а и децата, внуците, правнуците им…

А за теб, другарко засукана - на ти художествена Галерия, картини да си редиш в нея и да продаваш… Как, не щеш галерия? Ами тогава нещо по-съблазнително - банка! Стотици банки и финансови институции и за децата на още наши заслужили и специални другари…

Нека внуци на наши заслужили и специални другари да поемат и новите ни демократични медии - на ти на теб, момко, телевизия, на ти, моме, на теб вестник, на братлето ти - списание, на ти на теб, пич, радио, на ти на теб, сладурано, социологическа агенция, да ни вдигаш рейтингите, че то вече няма какво друго да си вдигаме. Диалектика!

…А вие там, устатите младоци, дето не млъквате, докато не сядате на масата за нагъване на пържоли, за вас партията отрежда, което ще ви е съвсем по душа и апетит - политиката, бе, депутатството, съдилищата, дипломатството, митниците, прокуратурите, агенциите за пристигащите помощи, службите за проекти за европейски субсидии, фондовете, фондациите, външната търговия, ДКЦ-тата… Под пари ще останете!…

А за тройкаджиите от вас, едва избуталите осми клас деца на наши другари, тях какво да ги правим? Какво да им дадем? Е, няма да ги оставим без хич, я, като останалия ни народец, дето още от утре ще започне да си измира и да се изнизва по всички посоки на света… Е, ще им поверим на тия наши синковци сопата, нашата яка, преминала през огън и дим, през класови битки партийна сопа, грабвайте охранителния бизнес, чапкъни!

Чапкъни, ама наши!. Ха, ха, ха!…

Да, и какво още? О, за тези другари, децата им и внуците, дето си падат по търговията, за тях имаме също това-онова - цели ТИР-ове с материални активи, отваряйте магазини, търговски вериги и продавайте, продавайте - електроника, резервни части, изкуствени стави, зъбни протези, парични потоци ще ви потекат като буйни води, има и за вас, ще има и за правнуците ви.

Е, ще трябва, другари, да си вземем и печатниците из страната, избори ще идват, референдуми, ще се печатат бюлетини, плакати за нашите хора /веднъж те ще са от една партия, после от друга и т.н, докато съвсем се обърка избирателят, ха, ха, ха!/

Ето тази печатница, голямата, цял комплекс, ще я дадем на синчето на другаря Енгелс Коджабаджаков! Как? Синчето му нямало още осемнайсет години? Е, ще ги направи. В прехода се расте бързо… Пък и там, в общината, да му оправят егенето, аз ли да ги уча…

Е, остана ли някой партиен секретар или секретарка без да е уредена челядта им с “пътен лист за живота” през капитализма? Има все още хиляди нераздадени топли служби - не само в топлофикациите…

Ако сме пропуснали някой по списък, да се обади, ще се поправим другарски, има все още незаети места по бордове, министерства, агенции, те са все за наши, посветени в делото на промяната, другари и техните деца, внуци и внучки.

Какво казвате? Че стари партийни другари са били възмутени и не желаят да им помогнем по такъв безпринципен начин? Да сме се погрижили, казват, за целия народ, а не само за снишилата се страхлива и подла партийна номенклатура?

Брей, че принципни били, бе! Те и не подозират какъв див капитализъм, какъв международен бандитизъм ще ни се натресе от всички страни на света, та, лошо ли е, че се грижим далновидно за нашите заслужили другари и потомствата им да се спасят от бурята…

Е, нека си останат възмутени тогава тия отворковци и после да ровят в кофите с боклук. Липсва им правилно диалектическо мислене! И другарят Живков бе казал - “шъ съ снишаваме!” А тия били възмутени! Ама, че глупаци! Ама, че предатели на великото ни дело!

… А, ето, виждам, прииждат като пълноводната Мисисипи в партийната ни централа и децата на наши, баш баш заслужили другари от висшия ешалон! Тук са и снахите, и зетьовете на ешалона! Все едни засукани, напарфюмирани, западни тоалети, все с куфари облепени с всички летища на света…

Е, тържествено ще им връчим ето този голям, колкото Витоша, куп от чуждестранни паспорти и пари, да заминават спешно за гнилия Запад, да изучат там далаверите и мошенгиите на развития капитализъм и империализъм, че после да се завърнат и да управляват обновената ни капиталистическа татковина. И пак ние ще сме с лъжиците си край кацата с народен мед, другари!

И така - до края на света! - както пееше онова партизанче, дето си умря за тоя дето духа, от филма с Митко Бомбата.

Обявявам откриването на Промяната, пардон, на Подмяната, ураааа!

Грабвайте икономическата власт, другарки и другари! Който има икономическата власт, той има и политическата! Е? Има ли нещо неясно вече?

А колкото до американците, то много още хамбургери и тостери те има да изядат, докато ни стигнат по бързи забогатявания - само за часове, като в приказките…