УТРО
УТРО
Златни ниви - бащино имане -
едри натежали класове!
Хай, другари - весели акрани,
вдигайте се - жътва ни зове!
И прозвънна среброгласа песен
в утринния бледосинкав здрач,
а отсреща в сенокос понесен,
се провикна подранил косач.
Трепнаха далечните върхари,
в дим потъна малкото селце,
полетяха в луда надпревара
хилидите бронзови ръце!
Звъннаха чиличените сърпи
в утринната свежа ведрина,
и моминските кенарни кърпи
се развяха като знамена!
Тръшнаха се снопи-тежко злато,
от челата рукна едра пот!
Ех, ти, огнено, безкрайно лято!
Ех, ти, мой отруден брат-народ!
ВРЪСТНИЦИ
Мои другари - весели акрани,
непокорни селски синове,
утре рано утро щом подрани
брат-акранин ще ви позове.
Накривете къдрави калпаци,
със божурни китки над чела,
че ще минем гъстите букаци
и ще спрем във росните нивя.
Там, сред жар от макове червени,
със три пръста ще да сторим кръст
и ще паднем ниско на колени
да целунем пламналата пръст!
Ще дадеме братски вярна клетва
за другарство в близките борби,
че ни чака изобилна жетва
под зовът на бойните тръби!
Буйна младост с бури и премежди
ни вещаят тъмни времена!
Ще се чернят булки черновежди!
Ще се веят бойни знамена!
ХАЙДУШКА ПЕСЕН
Горо ле, горо зелена,
майчице моя хайдушка,
имам си китна премяна,
имам си писана пушка!
Старото бащино знаме
как ще се, горо, остави:
мисъл хайдушка ме мами
в твоите китни дъбрави!
Майка ме в клади запира,
либе - низ равните друми,
ала се сърце не спира
с китени китки и думи!
Момково сърце юнашко
майка и либе не жали!
Пусто тегло сиромашко
кръв харамийска запали!…
1940
