БЕЗДОМНИК
БЕЗДОМНИК
Скръбта на нощните площади
безшумно пада върху мен,
бленувам околните сгради,
жадувам топъл юнски ден.
Подобно статуя заставам
под свод от цъфнали липи,
умората полека плава,
и сещам - много ми се спи.
Но де в нощта аз ще намеря
подслон, където да приспя? -
В кръга на старите фенери
аз виждам своята съдба.
СКИТНИК
Ти поемаш безкрайния друм,
ти приемаш безбрежната утрин -
дъхаш свежия полски парфюм,
слушаш бодрата песен на лютна.
А над тебе възхожда денят,
светъл шатър широко разпънал;
заминава те вятър попътен,
като арфа дървета звънят.
Вечер пада здраченият час
и разкрива неясно пред тебе:
- смътността на далечен мираж,
святостта на скиталчески жребий.
Тъй е леко през сънни леки
като призрак самотен да бродиш,
да отдъхваш край пенни реки,
де сънят като ласка дохожда.
А когато запее дъжда,
във гората те чака заслона -
да починеш спокойно в нощта,
за да видиш насъне Мадона.
КАМБАНА
Ти всяка сутрин възвестяваш
под румения купол на деня,
че огнения цар изплава
из мрежите саванни на съня.
Стените, черните гранити,
разпръсват своя благовестен зов,
и звънко ехо сред горите
събужда птиците, дари любов.
Над твоето кубе към изток
далече устремен със жаден взор
очаква кръста ласки чисти
от пламналия в злато кръгозор.
И щом ръцете на лъчите
погалят него, твоето лице -
ти млъкваш бавно и вълните
на звън потъват в моето сърце.
А вечер слънцето залязва
далеч на запад - в пламналия мост -
и с твоя меден глас разказва
легендата на Белия Христос.
