Никола Статков

Преди доста години във Вършец се състоя обсъждане на първата ми книга, сборника с разкази “Лъжата, че си живял”. Изказа се и един млад, непознат за мен мъж - Мартен Калеев Той се спря върху хумора в разказите. Анализът му бе точен, с много вярна оценка на ситуациите и детайлите. Буден, със стабилна култура, с изявен вкус към прозата, Мартен ми направи силно впечатление. Станахме приятели.

Тогава, разбира се, не съм и помислял, че след време той ще се хвърли в големия и дълбок вир на белетристиката. Но … светът е шарен, изненадите в него - много. Това за Мартен не е било никаква изненада, тъй като той е носил в себе си бъдещия писател.

Мога да кажа, че съм свидетел на неговото раждане като белетрист. Зная първите му редове проза, с които той разказваше различни истории. Те носеха своите родилни петна. Тези петна бяха обаче бяха светли, светли - прозрачни.

През тях се виждаше нещо здраво и обещаващо, което тепърва щеше да избуи. И то избуя в първия му сборник с разкази “Очите на жаждата”. Една определено добра книга - и като резултат, и като заявка за бъдещи белетристични достижения на нов, ярък талант.

В “Очите…” преобладаваха разкази със сюжети от родния край, бяха изобразени случки и събития, видени през годините на неговото съзряване като чувствителна и многопосочна личност. Разказите му достигат своя финал с верни обобщения, носят в себе си ярка философия и провокиращ подтекст на действията и образите.

И всичко е разказано с езика на родния край, из който трагичното и смешното вървят ръка за ръка. Естествено е, трагичното често да се притулва, за да блесне смехът - тази земя, тънка като филия ръжен хляб, е населена със зевзеци. Те са преоткрити от Мартен Калеев, но вече не само като техен земляк, а като даровит писател, които обича родния край.

Във втората книга “Лудница’ 5″ също има подобни теми, но вниманието му е насочено повече към града, сюжетите са близки до неговия днешен живот. Мартен Калеев се пристрастява към пресъздаването на този живот, все по-често поглежда към казана, в който врат и кипят страсти различни от страстите на пасторални бит и все пак… същите - в дъното на казана, близо до огъня, клокочат вековечни борби.

В тази книга, пък и в следващата “Обещанието на Данте”, има едно модернизиране на изказа и формата, на езика и стила, но то е естествено - Калеев е близо до задъхания френетичен, модерен свят, до новите правила и абсурди на делника, до динамиката и напрежението в избора на стойностна житейска позиция.

Доказва ни вековечната нужда, че трябва, настина трябва в нещо да се вярва. И той продължава да бъде запленен от духа на Червени камък и река Ботуня. Продължава да се упойва от богатия на кислород въздух на Балкана, ще му се да диша аромата на сеното, вместо мирисът на бензин. Но се вглежда и в настоящето, за да сподели мислите си - честно, откровено, затрогващо.

Дори в чисто интелектуалните си разкази той не сече корените, по които тече животът. Ако съдим за посоката, заложена в неговите книги, тя е обнадеждаваща - сборниците доказват порастване на майсторството. Критериите към избора на темите и към словото стават по-прецизни и зрели. Живият диалог е естествен и интригуващ, детайлите - точни и изненадващи с находките си.

Финалът на всяка история е мотивиран, но и неочакван - нещо, което се постига от малцина в литературата. И почти през всяка случка минава тънката нишка на хумора, която само подчертава парадоксите на живота ни. Логично е да очакваме от него, вече доказан белетрист, нови, значими творби.

Защото той е от хората, който разбира до болка, че важен е хлябът - за да ни спаси. Но и думата е важна - за да ни направи по добри! Той, убеден съм, винаги е готов да ги сподели с нас.

Земята от Тодорини кукли до Дунава е родила доста талантливи писатели. Мартен Калеев е един о тях!