ОБИКНЕШ ЛИ Я

Христина Панджаридис

ОБИКНЕШ ЛИ Я

внимавай със зимата
обикнеш ли я
пролетта
ще разбие сърцето ти


***
мъжът и бастунът
заедно на разходка
бастунът е дърво без корен
мъжът не е засадил
нито едно дърво


НОВА ПЕПЕРУДА

нощта е новата
пеперуда
в колекцията
забождаш я на стената
ще учи очите ти
да летят


ДЪРПАШ ПЕРДЕТАТА

Не чакаме нощта,
за да запознаем кожите си.
Дърпаш пердетата,
запалваш нощната лампа.
Затварям очите си.
Тялото ми наедрява от целувки
в един атински квартал.
Ушите ми учат
любов на гръцки.
Преди да заспя
отварям очите си,
да проверя дръпнати ли са още пердетата
в твоята влюбена стаичка.


***
тя слага изгрева
в куфара
и тръгва
пред нея цял ден
за компас
и да се загуби
ще стигне
до залеза


***
необрана смокиня
късам всеки ден
от погледа й


***
остана при нея
валя две нощи
и три сутрини
той забрави
улиците по които
мина лодката й


***
дъждът
прогони хората от пейзажа
и сега свободно наблюдавам
от прозореца
колко ти отива
чадърът
и как се оглеждаш
в локвите


***
детето скача в локвите
а гласът на майка му
се бави
забавно е как тя
се кара и клати глава
детето сяда в локвата
а майка му мълчи
отгоре някъде
психиатърът повтаря
всичко изтича
и съхне


КОТКА

самотата
е котка
търсеща
на кого да подари
животите си


***
в този град
с елзаско небе
където улиците пият вино
а аз изпивам по чаша
два пъти годишно
щом ми заговорят
за прочутите си вина
оставам трезва


***
между отварянето
и затварянето на вратата
видях колко си побелял
и премълчах
че отпреди срещата ни
си боядисвам косата


***
посещенията свършват
децата си тръгват
и в старческия дом
цъфтят
най-старите дървета


***
на изхода
човекът питаше
къде е пътят
за спасение


***
всеки ден гледа
трите
необрани смокини
в двора
на тези хора
им е сладко
вътре


***
ангелите
любимото ми небе
един носи майчино крило
друг е с татковите очи


***
мога да изненадвам
два пъти повече
мога да мълча
затова отивам често
на гарата
и махам
на влаковете
без изпращачи


***
със стиховете
всеки ден
давам знаци
че още си правя
люлки от вятър
и се люлея на облаци
и че в кръвта ми
пътува
недеклариран багаж


РАНО ИЛИ КЪСНО

рано или късно
любовта ти
ме предава
като карта на света
не можеш да обхванеш
всички градове
наведнъж