Пелин Пелинов

Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

На 21 август 1901 г. една чета от български борци за освобождение на Македония, под командата на легендарния Яне Сандански, нападнала и отвлякла американската евангелистка мисионерка мис Елена Стоун. В този ден мисионерката се е придвижвала от Банско за Горна Джумая, заедно с няколко от своите приятели българи. Нещо като старши на групата била госпожа Ушева от Банско. В групата били още - младата Катерина Стефанова Цилка, съпругата на Глигор - албанец по произход, няколко момчета и момичета. Госпожа Ушева, мис Стоун и Катерина яздели три мулета, водени от техните стопани, а другите вървели пеша.
Когато групата стигнала до моста “Предела”, неочаквано била нападната от Яневите четници, всички преоблечени в сини дрехи на турски войници. Те взели от групата само американката мис Стоун и бременната в деветия месец Катерина Стефанова, с двете мулета, които те яздели, а всички други се върнали обратно в Банско. Четата, при това нападение, била в състав: войводата Яне Сандански, подвойводите Христо Чернопеев от с. Дерманци, Ловешко, Кръстю Асенов от Сливен, племенник на легендарния войвода Хаджи Димитър и четниците - Кара Васил, Арсо, Спиро, Юруков от Карлово, Стефан, Дърводелски и Антон Кьосето. За заблуда на турските власти, които ще се опитат да освободят двете жени, те говорели само на турски.
Единствената причина за отвличането на американката била да поискат откуп от адвентистката мисия и от турското правителство, което я покровителствало. А българката Катерина Цилка взели за нейна компания и за свидетел, че се отнасяли честно и почтено с нея. Всичко в тази афера е било премислено от Войводата до най-малките детайли…
Войводата Яне Ивано Сандански е роден на 28 май 1872 г. в с. Влахи, Горноджумайско, което се намира на 9 км. на североизток от Кресна, по посока на връх Вихрен. Но е отрасъл в Дупница, където се преселили родителите му, след поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878 г. В Дупница завършил и основното си образование, след което упорито се самообразовал. Като пораснал станал просбописец в града, а след това и държавен чиновник. През 90-те години се включил в национално-освободителното движение на Македония и Одринска Тракия. И макар да нямал образованието на създателите и първите водачи на ВМОРО, той притежавал природна интелигентност, силно патриотично чувство и изключителна смелост, които му позволили бързо да се издигне и да стане войвода на чета. Подобно на Гоце Делчев, той се противопоставил на решението на Солунския конгрес от януари 1903 г. за вдигане на въоръжено въстание, защото смятал, че народът е още неподготвен.
Но когато Илиндеско-Преображенското въстание избухнало, той се присъединил към него. На Рилския конгрес на организацията през 1905 г., той оглавил левицата и успял да прокара нейните възгледи, както в устава, така и в другите решения на конгреса… През време на младотурския преврат от 1908 г. той се включва със своята чета в свалянето на султана в Цариград. След това станал един от ръководителите на Народната федеративна партия, която не просъществувала дълго, защото младотурските националисти я изолирали и умъртвили. Тази потурначеска позиция на Сандански не била от полза за освободителното движение, затова вероятно той бил убит от други македонци през 1915 г. край Роженския манастир…
На другия ден след отвличането, четата на Сандански стигнала до местността “Мечата поляна” в Пирин, където комитите сменили облеклото си и проговорили на родния си език. Чак тук Елена Стоун и Катерина Цилка разбрали, че похитителите им са българи. И американката веднага ги попитала (чрез Катерина) защо са ги отвлекли?
- За пари - отговорил войводата. - Освобождението на Македония се нуждае от оръжие и боеприпаси, а те струват пари!
Двете пленнички веднага извадили всички пари и скъпоценности, с които разполагали и ги подали на Войводата.
- Приберете си парите! - казал им той. - Те са дребна работа. Ние се нуждаем от три оки злато!
- Но ние нямаме толкова злато! - възразила американката.
- Вашата евангелска мисия има.
- И те нямат такава голяма сума.
- Тогава ще накарат турското правителство да им я даде. Иначе няма да ви пусна! - заканил се Сандански и я заставил да напише писмо до д-р Иван Хаус - председател на евангелската комисия на Балканите. Мис Стоун написала, под негова диктовка, писмото и добавила от себе си, че Катерина Цилка е вече бременна в деветия месец.
Подвойводите Христо Чернопеев и Кръстю Асенов взели писмото и потеглили за българската столица. В София те отишли в една тайна македонска квартира, където се преоблекли и оставили оръжието си. Запазили само по един револвер, скрит под лъскавите им рединготи. А вместо калпаци сложили на главите си скъпи филцови бомбета. След това си обръснали брадите в една бръснарница и се превърнали в изискани столични франтове. Така издокарани, те отишли в къщата на свързаните с мисионерите Лука Ив. Касъров*. Кръстю Асенов останал пред входа за охрана, а Чернопеев се качил на втория етаж, където било жилището на Касъров. Посрещнала го съпругата на Касъров, пред която той се представил с измислено име и й дал писмото на американката, с молба да го предаде на д-р Иван Хаус.
- Но той живее в Солун! - казала му г-жа Касърова.
- Ще намерите начин да му го пратите! - отговорил и Чернопеев.
Госпожа Касърова познала почерка на Елена Стоун, прочела писмото и попитала:
- Как е мис Стоун?
- Не зная - отговорил приносителят на писмото.
- Вие не идвате ли от планината?
- Аз живея в Горна Джумая и съм само един обикновен приносител на писмото - излъгал той.
- Не се страхувайте, няма да ви издам! - успокоила го г-жа Касърова, след което му съобщила, че в момента в София се намира г-н Дикенсон - американски пълномощен министър в Цариград. И го попитала иска ли да се срещне с него.
- Разбира се, че искам. Дори смятам, че той е за предпочитане пред д-р Хаус.
- Тук или в ресторанта на хотел “България” да стане срещата?
- Предпочитам във вариете “Сливница” - предложил Чернопеев, защото познавал обстановката и можел да избяга при евентуална засада.
- Но там е много шумно!
- Шумът не пречи.
- Кога да стане срещата? - попитала тя.
- Вие ще определите. Но аз съм готов още тази вечер! - отговорил той.
Същата вечер Чернопеев и Асенов се настанили във вариете “Сливница”, което се намирало на ъгъла на улиците “Мария Луиза” и “Пиротска”. Седнали на две съседни маси и си поръчали по чаша бира. В 20 часа във вариетето влязла г-жа Касърова с един млад и изискано облечен господин. Чернопеев вдигнал ръка, Касърова го видяла, довела при него американския пълномощен министър и ги представила един на друг.
- Сумата от 25 000 златни лири, която войводата Сандански иска, за да освободи мис Стоун и Катерина Цилка, е прекалено голяма и ние не можем да я платим! - казал делово американският пълномощен министър.
- Не съм натоварен да преговарям, сър! - веднага му отговорил Чернопеев. - Натоварен съм само да донеса писмото и евентуално да чуя какво ще отговори д-р Хаус.
- Той не може да ви отговори друго, освен, че няма толкова пари. Аз също ги нямам. Пък и да ги имам, не бих ги дал за такова разбойническо отвличане. Но тъй като зная, че македонците са отчаяни и неотстъпчиви люде, смятам, че те няма да освободят похитените безплатно… затова съм готов да дам пет хиляди долара… - предложил посланикът.
- Поръчано ми е да съобщя на д-р Хаус, че войводата не иска долари, нито френски франкове, а само златни турски лири!
Кръстю Асенов, който седял на съседната маса и имал слух на сливенски вълк, чул предложението и заклатил отрицателно глава. Чернопеев забелязал този жест и веднага възразил, че войводата няма да се съгласи.
- Тази седмица ще повикам д-р Хаус от Солун и ще обсъдим искането! На какъв адрес мога да ви съобщя решението ни? - попитал Дикенсон.
- Нямам адрес тук! Съобщете го на г-жа Касърова, аз ще се свържа с нея! - казал Чернопеев, станал и тръгнал към изхода на заведението. След малко го последвал и Кръстю Асенов от съседната маса…
А в това време четата на Сандански и похитените жени се местела от колиба на колиба в необятната планина, в очакване на положителен отговор. А се знае, че когато човек очаква нещо бързо, дните се мъкнат бавно и мъчително, сякаш са турска манда поща*.
Най-после двамата парламентьори се завърнали в планината и съобщили всичко на Войводата. Сандански се ядосал и започнал да цвъка тънки струйки слюнка през редките си зъби. И нервно попитал дали са казали на Дикенсон, че ако не му дадат парите, които иска, няма да пусне жените!
- Казах му! - отговорил Чернопеев.
Тогава Войводата отишъл при мис Стоун и Катерина и ги накарал да напишат ново писмо, пак под негова диктовка, което завършвало с думите: “Ако вие не дадете исканата сума, означава, че никога повече няма да се видим! Костите ни ще останат тук, в планината!”
И отново Чернопеев и Асенов заминали за София с поръчението да не се връщат, докато не получат желания отговор.
Щом двамата парламентьори заминали, времето като че ли отново спряло. Нощите минавали почти незабелязано, защото хората спели, но дните се повлекли сякаш не били нормални дни, а цели седмици. И климатът през месец септември се променил. Застудяло. Лятото в Пирин планина е великолепно, но през есента и особено през зимата е отвратително. Първо се появявали гъсти мъгли, а след това започвали неспирни дъждове. А четата трябвало да се движи от колиба на колиба, за да не бъде открита от турските потери, които наблюдавали планината.
Бременната Катерина Цилка започнала все по-бавно да се движи и все по-трудно да се качва на мулето. Това подсказало на войводата, че скоро ще роди. Затова той изпратил двама от своите четници в Горна Джумая да купят пелени и дрешки за новородено, както и медник за топлене на вода и корита за къпане на бебе. И малко след като закупчиците се завърнали, родилните болки на Катерина тръгнали. Тогава Войводата изпратил други двама четници в с. Сърбиново, да изнамерят и доведат най-опитната бабичка при изражданията.
Самоуката акушерка изгонила мъжете от колибата, измила си ръцете със сапун и гореща вода и се заела с израждането… След малко колибата била огласена от остър детски рев.С помощта на мис Стоун бебето било окъпано и повито. След това акушерката излязла от колибата и казала:
- Давай мюждето!
Яне Сандански и подал една златна турска лира и влязъл в колибата да види новороденото, което вече сучело от гърдата на майка си.
- Честито! Да ти е живо и здраво. Момче или момиче ? - попитал войводата.
- Момиче! Ще го кръстя на мис Стоун - Елена! - отговорила Катерина.
- При това положение - намесила се американката, - смятам да освободите родилката и бебето, а аз ще остана с вас до получаване на откупа.
- Не може! - отрязал я Войводата. - След откупа ще ви пусна и двете! - рекъл той и напуснал колибата…
През тези есенни дни Христо Чернопеев и Кръстю Асенов ходели непрекъснато у Касърови, за да разберат пристигнал ли е д-р Хаус от Солун. Но отговорът бил все отрицателен. Така изтекъл месец септември. Двамата парламентьори започнали да си мислят, че мисионерът няма да дойде и американците са се отказали да откупят своята съгражданка. Дори планирали да се върнат в Пирина, за да кажат на войводата, че от тази туфа заек няма да изскочи. Но един ден в началото на месец октомври, Касърова ги посрещнала с усмивка на уста и ги поканила за влязат. А вътре им казала:
- Ръководителят на мисията д-р Хаус пристигна от Солун. Снощи той беше тук и ми каза, че сумата, която иска войводата е непосилна за неговата мисия. Затова много съжалява, но…
- Колко може да даде? - прекъснал я Чернопеев, който на тръгване за София бил получил инструкция от войводата да преговаря.
- Каза ми, че пряко сили могат да съберат най-много пет хиляди…
- А господин Дикенсон ще даде ли обещаните десет хиляди? - обадил се и Кръстю Асенов, който бил склонен да освободят пленничките и за най-дребна сума.
- Смятам, че ще ги даде! - отговорила Касърова и добавила: - Тъй че Войводата трябва да се задоволи с 15 000.
- Боя се, че няма да приеме тази сума! - заявил Чернопеев, а Кръстю Асенов отново се намесил: - Убедете посланика и д-р Хаус да увеличат откупа на 20 000 жълтици, а ние ще склоним Войводата да се откаже от горницата до двайсет и пет хиляди!
- Още снощи опитах това, но получих категоричен отказ! - осведомила ги Касърова. Затова смятам, че 15 000 е една добра сума и Войводата трябва тутакси да я приеме!
- Може ли да се срещнем с г-н Дикенсон и с д-р Хаус? - попитал Чернопеев, който вътрешно бил доволен от тази сума, но искал още веднъж да опита да я увеличи на двайсет хиляди.
- Може! Заповядайте утре вечер тук! - казала им Касърова като вътрешно се радвала, че сделката ще стане и мис Стоун и Катерина ще бъдат освободени…
В този ден времето в Пирина съвсем се променило. Дъждът, който от цяла седмица се изсипвал над планината, изведнъж се пресякъл на сняг. Но не онзи тих и кротък сняг, който покрива пътеките, дърветата и каменните зъбери с бяла пелена, в ледена суграшица, която подгонена от вятъра, бръснела всичко, което и се изпречи на пътя. Температурата спаднала под нулата, дори много под нулата. Мулетата, които нямали подслон, а стояли на открито, покрити с дебели козяци, треперили и се гърчели от студ. На сутринта четниците намерили едното вкочанясало.
В каменната колиба, където постоянно горял огън, било топло и приятно. Бебето било вече поотраснало и не плачело. Само сучело лакомо и спяло. А когато било будно, майка му го разповивала, то ритало върху сламената постеля и тихо гукало.
По едно време в колибата влязъл Войводата с наръч дърва. Стоварил ги до огъня и притурил няколко цепеници в него.
- Има ли някаква вест от София? - попитала мис Стоун чрез преводачката Катерина Стефанова.
- Няма! - отвърнал сърдито Сандански, защото бил вече много отчаян.
Времето навън било толкова лошо, че той не можел да си позволи да мести жените и бебето в друга колиба. След смъртта на мулето, бил разпоредил на четниците да направят дървена носилка, чрез която евентуално да пренесат Катерина и бебето на другото място. Но вътрешно се надявал, че няма да се наложи, докато траят ледените вихрушки, защото турските потери в такова време не излизали от топлите си соби.
Американката се преместила до огъня и пак чрез Катерина попитала:
- Какво смятате да правите, ако д-р Хаус и г-н Дикинсон откажат да дадат парите?
- Ще им напишете трето писмо! - отвърнал Сандански, но бил вече каил да приеме и най-дребната сума, за да приключи с този ад.
- Готова съм да напиша и пет писма, но искам да знам как ще постъпите, ако те не се отзоват?
- Трябва да се отзоват! Трябва да ги заставите да се отзоват! - отговорил той, но вече не вярвал, че това ще стане. Понеже бил потаен и много упорит характер, криел своето отчаяние, както и двете жени, така и от четниците.
- Какво ще правите с тези пари, ако ги получите? - неочаквано попитала тя.
- Ще закупя оръжие и боеприпаси!
- Те ще ви помогнат ли да победите? Да освободите Македония?
- Надявам се!
- А ако не успеете?
- Ще продължа, докато успеем! - заявил той с друг и много уверен тон.
- Това може да стане след двайсет или трийсет години.
- Когато стане!
- Защо го правите - от патриотизъм или от фанатизъм?
- А вие защо сте дошли тук чак от Америка?
- Аз служа! - отвърнала уверено тя.
- И аз служа!…
В това време вратата на колибата се отворила и вътре нахлули Христо Чернопеев и Кръстю Асенов, покрити от суграшицата с лед, като снежни човеци. И Чернопеев радостно извикал:
- Успяхме, Войводо!
- Колко!? - попитал Сандански.
- Петнайсет хиляди! - отговорил Кръстю Асенов, като очаквал, че той ще се намръщи… Но той сдържано се усмихнал и рекъл:
- Кажи на момчетата да влязат! - след това се обърнал към мис Стоун, подал и ръка и добавил: - Честито, мадам! Вече вие сте свободни!

……………….

В една мъглива сутрин, след няколко дни, четата на Яне Сандански се приближила към някакво селище. Най-отпред вървели четирима четници, които разбивали снега и правели пъртина. След тях други четирима носят дървена носилка с Катерина Стефанова и бебето. А зад носилката вървели мис Стоун и Войводата. Като стигнали на стотина крачки от покрайнините на селището, те спрели и Войводата казал на Катерина:
- Това е село Струмица! То е българско село и смятам, че жителите му ще ви посрещнат с отворени обятия. - След което се обърнал към американката и като и подал ръка, рекъл: - Добър път, мадам! Българите от тази поробена земя един ден ще ви благославят!
Мис Стоун не поела десницата му, а го прегърнала и го целунала по устата…

——————————–

* Манда поща - биволска поща
* Лука Ив. Касъров (1854 - 1915) - български лексикограф. Автор на тритомния Енциклопедически речник (1899-1907)