ПОРТРЕТ
ПОРТРЕТ
Прегоряха безвкусните гозби
на последната муза.
Вкисна виното,
стана оцет,
готов за сипване в раните.
Фъфли вече поетът,
дъвче големите думи,
които изрича.
Рядка косица,
като лавров венец,
се е свила
върху голото теме.
ДОМАШЕН УЮТ
Жена ми
като котка разплита
прежда от думи,
звъни се,
неканени гости прииждат,
стенат съдове в кухнята
и вдъхновението обмито
изтича
сякаш мръсна вода
във канала.
НЕДОУМЕНИЕ
Жабата,
дори и гьола да си знае,
все към чуждия поглежда.
Мътна е водата,
ала рибата - неуловима.
Дали лапнишаран
е въдичарят?
***
Мотиката залудо ще копае лозето,
ако молитвата не я предваря.
Но ако лозето е на баира,
тя няма да помръдне,
макар да не обича
да стои залудо.
БЕЗ ПОЩАДА
В дните без море
и нощите без бряг
като котва натежават
спомени несбъднати
с торбички под очите.
Старецът във огледалото
се втренчва в мен.
ЕСЕН
Вятърът,
език изплезил,
виещ като бездомно куче,
гони листата обагрени,
сякаш замита
следите от лятото.
Улиците, уловени
в прокъсаната мрежа на дъжда,
се стичат към морето.
Дърветата и сградите
са безучастни.
СЪМВА СЕ
Сноп светлина през прозореца,
осветяващ прахта в стаята.
Тих повей на вятъра,
раздиплящ
смълчаната водна повърхност.
Плаха усмивка
в мъгливото утро.
И
в мен се съмва.
