ПРОЛЕТ
Родено нейде в пазвите на юг,
днес слънцето празнува свойта младост,
в ръцете си размахва огнен чук
и с ударите пламъчета падат.
Запалени полетата димят
и дишат жадно топлина и сили,
а в гънките на влажната земя
пулсира кръв в набъбналите жили.
В сърцето на баирите възторжено
звънят и светят пламенно секири;
напуснал смело хижата-каторга,
човекът пее песен с дух всемирен.
Работници по фабрики и сгради
опъват нерви, мускули и клетки
и в дружен хор на всички свои братя
те пращат бодри пролетни привети.
А селяни с рала земята порят
и хвърлят в угарите ново семе -
но може би ще рукнат пак пороища
и ний отново бури ще береме!
в. „Час”, г. 2, бр. 39, 02.06.1937 г.
