Милена Обретенова

Аз съм майка.

Родих и отгледах децата си. С любов (за нея епитети не са нужни). Нали се досещате, че моите са най-красивите, най-добрите, най-умните?!… При това съм убедена, че съм напълно обективна.

Е, простено ми е. Та аз съм майка.

Като Родината.

Красива бях. Тъмните кръгове под очите след поредна безсънна нощ бяха просто част от чара ми. Кипях от енергия заради децата си.

Като Родината.

Постоянно живеех в тревоги. За здравето им, за приятелите и училището. За нужните нови дрешки. За това, дали Дядо Коледа ще успее да стигне до дома ни. За това, дали ще ги оценят. И ще има ли някой, който да ги обича?… Жива бях.

Като Родината.

Не съм съвършена. Милвах, но и крещях понякога. Целувах ги непрекъснато, но и плачех често пред очите им. Странно, от това не ставах по-лоша. Или по-слаба. Или по-малко обичана.

Като Родината.

…….. 

Названията на почти всички държави в света са в женски род. Случайно ли е? Разбира се, че не. Всяка родина е като майката. И всяка майка е Родината - единствената, истинската, любящата и любимата. Една добра мащеха може да се държи коректно, да глези с храна и дори да прегърне. Но никога няма да обича. Като мен.

И като Родината.

… Големият ми син живее при богата мащеха…

Аз и Родината страдаме.

Бездетни. Обезсърчени.

Аз - най-после с безупречни нови дрехи, тя - с безкрайни нови магистрали. Аз - с по-малко безпорядък в дома си, тя - с безумни идеи за своя „просперитет”.

Аз и Родината страдаме.

Външно обновени, а всъщност - страшно овехтели. С ненавременни болежки. Бездушни и с бездънни, кухи от плач очи.

Родината, както и майката, е от женски род - от слабия по инерционното клише пол. И понякога започваме дори да го вярваме.

Но ние не сме слаби. Нужен ни е само един празник.

След броени дни е 8 март. В оределите редици на мъжете в дома ми ще грейне цвете. Знак, че ме обичат. Знак да си спомня, че и аз ги обичам. Безкрайно. И отново ще бъда силна, макар и от женски род.

След броени дни е 3 март. В оределите редици на народонаселението ще се чуят речи от силните на деня и може би ще свирят духови оркестри. Не че е лошо. Но не това е важното.

Важното е на този ден да помислим за Родината като за майка. Майка, за която ние сме най-красивите, най-добрите, най-умните и тя вярва, че това е обективната истина. Майка, която ни обича безкрайно. Майка, на която, макар и рядко, и ние трябва да покажем любовта си. За да е силна и красива.

Един празник на две дати: на мама и Родината, на Родината и мама - разлика няма.

Да ги накараме да се усмихнат!