ПЪТНИК
Вятърът се блъскал във оградата
и разтворил пътните врати,
а пък аз за сетен път повярвах,
че се връщаш в своя дом и ти,
да прегърнеш своя син пораснал,
да съгрееш зимните ми дни,
нощите ми да просветнат ясни,
и скръбта ми радост да смени.
Не забравяй, че си дълго чакан.
Името ти чуждо ми звучи.
Не години, цяла вечност плаках,
ослепяха моите очи.
И не се учудвай, ако бъдеш
странник ти за мен след много дни.
Може би сам себе си осъдил
и след толкоз много изпитни,
ти ще дойдеш чужд и безучастен.
Светлото в душата ми умря.
Как ще тръгне твоето нещастие,
твоя взор над мойта съвест спрял!
сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн. 1, 1933 г.
