Денчо Владимиров

Нова хипотеза

Напоследък като слушам речи на български бързопреходни политици и управници пред паметници и площади на 3 март, като чета преоценки на историята от угоени през додемократичните десетилетия учени мъже и жени, ето каква нова картина се открива пред моя взор за събитията от 1877-1878 години по българските земи:

Ами че то, от всички тези речи и писания, научни доклади и съобщения, излиза че май не е имало никаква руско-турска Освободителна война?

И нас, българите, по онова време всъщност са ни освобождавали обединените умиротворителни сили на прогресивния Запад, а не на някаква си изостанала царска Русия!!!

Свидетелства в подкрепа на този аргумент?

Ами, колкото искате - те са навред из народната памет - отразени са в имена на селища, местности, реки и прочие.

Вземете например името на град ЛЪКИ - ами че то си идва директно от американското ЛАК, което означава късмет, щастливец.

Ами името на селата Тръстеник в Русенско и Плевенско? С тези имена населението по тези места явно е изразило благодарността си към американските и други западни тръстове, спонсорирали Освободителната война през 1877-1878 година!

Жителите на село Сърница, Пазарджишко, отдавна са дошли до откритието, че това име идва от съчетанието на две думички “Сър” и “Ница”.

- “Сър, Ница!”

Ето така навярно е бил възкликнал някой си американски умиротворител при райския вид на това село, перла на Родопите.

Съответно така се е образувало и името на град Луковит. “Луук!” /Look/ в превод от английски означава “Погледни!” Навярно така си съобщавали по армейската верига с това “Лук” американските войскари при вида на някоя хубава българска мома, минаваща с менци и кобилица през мегдана. И от това “луук”, хайде - дошло и името на града Луковит!

По същия механизъм се ражда и името на Боровец! То идва не заради многото борове ,както досега твърдеше тоталитарната ни наука, а от американската дума “баровец”. По онова време по тия места изглежда е бил разквартирован лагер за отдих на американските освободители, които много ясно - живели са си там като баровци.
Та и оттам - името на курорта.”Баровец” отначало и после постепенно се изкривило в “Боровец” по български.

А понеже американските освободители си падали навярно още тогава по дрогата, тукашните хора им викали дрогираните. Но после под натиска на коминтерновската наука, в историите ни е започнало да се пише, че свободата на България е била дошла на щиковете на руските драгуни! И кой да обясни тази фалшификация на народа? Къде е “дрогирани”, къде е “драгуни”!

Но безспорно най-интересен е случаят с произхода на името на известната българска река Искър, която през 1877-1878 година си е текла така, без име. По онова време тя е била плавателна и по нея, а не през разни стръмни заледени проходи и урви, се придвижвали освободителите от Шести американски флот.

И понеже, знаете, тогава е било люта зима и освободителите е трябвало да се топлят някакси, то те не са се загрявали с разни руски чайове, а с… уиски! И тъй като изпитото, а после изкарвано физиологически в реката от американските освободители уиски е било толкова много и мащабно по количество, то местното население е нарекло реката единодушно УИСКЪР, а впоследствие Искър!

Ето, това е историческата истина!

И да няма повече спекулации по това кой ни е освобождавал през 1877-1878 година!