Атанас Теодоров

Съдията щеше да изненада компанията с една много неприятна вест. Друг път обикновено пристигаше последен, но събитието от снощи провали първото му кафе за размисъл на масичката под асмата. Сутринта още първият му поглед към подстриганата ливадка в градината откри празното място на най-едрата от белите кокошки. Втурна се из двора. Провери покрай оградата от ъгъл до ъгъл. Разхвърли с вила сламата в останалия още от дядо му плевник. Размести столовете под навеса, навря се под тежката резбована маса за гости…

Прокурорът посрещна новината спокойно. Неговите кокошки, плюс двете магаренца, са налице.

- Имаме обвинител и съдия, ищец срещу неизвестен извършител, двама съдебни заседатели в лицето на господата Фелдшера и Дърводелеца… В горния край на махалата имаме двама възрастни жители за поемни лица в случай на откриване на улики при обиск и залавяне на престъпника…. Свидетелят ще напише собственоръчно показание с описание на предполагаемия извършител… Господин Манчо, вие ставате ли свидетел?

- Ставам свидетел! - съгласи се съдържателят на павильона и остави внимателно таблата с кафето и кроасаните.

Кражбата на кокошката разтури компанията. Фелдшерът тръгна към поляната да провери дали Дорчо не е изхлузил главата си от юлара.

Изчакването до следващата сутрин се оказа фатално - изчезна и втора кокошка на Съдията, а още не бяха започнати реални следствени действия, ако не се смята отчаяното щуране на потърпевшия по всички ъгли на постройките, двора, буренясалите пътечки наоколо. Гневът му се пренасочи от неизвестния нарушител към прокурора, с когато освен състуденти бяха и роднини по съребрена линия. Злощастието увеличи смелостта му:

- Господин прокурор, вие знаете баналната мъдрост по адрес на цялото съсловие: за кокошка - прошка, за кон - закон.

Прокурорът не трепна, но Фелдшерът хукна да се убеди в наличността на коня си. Три десетилетия и половина държавният обвинител вкарваше в затвора крадци и убийци, най-много през последните години преди насилственото му пенсиониране. В професионалните среди се бояха от принципността му. Опитът му подсказа решението.

- Господа, в тази гориста пустош, някога китно балканско селце, родно място на родителите ни и на нас, живеем временно през лятото само ние четиримата, полувременно - господин Манчо, и постоянно - баба Гюра и дядо Тачо в горната махала. Ще издам прокурорско постановление на принципа на вълка, агнето и сеното да бъде извършен обиск в имота на всеки жител на това село. С оглед на обективността заподозреният не може да присъства на обиска в имота му!

- Нямате право без доказателства за подозрение! - възрази съдията.

- Възражението не се приема! Издавам заповед номер едно! Процедурата за обиск е определена с текста.

Групата за обиск се закатери по склона към къщата на Прокурора. Самият той остана при павильона на второ кафе с кроасан. Дочака ги полегнал на припек върху полянката. Под диктовката на Съдията Манчо беше написал четливо подробен протокол за обиск, приподписан от баба Гюра. Прокурорът излезе от кръга на неизвестните извършители на деянието кражба на бяла кокошка и влезе в кръга на прокурорските свидетели.

Докато завърши обискът в дома му, съдията на свой ред пиеше второто си кафе с кроасан пред павильона. От групата за обиск се върна само съдържателят Манчо, за да вземе хляб и консерви за баба Гюра и дядо Тачо.

- Фактически, господин съдия, имате три отсъствуващи кокошки! Колкото писахме в протокола и миналото лято.

- Интересно… не съм насаждал квачка тая година. Как не съм забелязал, че е изчезнала трета кокошка? Пишете в Протокола истината!

- И още нещо. Законно ли и е на баба Гюра и на дядо Тачо да им се плаща вечеря като поемни лица?

- Законно е. Пишете сметката на мое име!

Съдията запъпли към дома си, като се ловеше за всеки лъч от падналото в дола слънце.

Следите от престъплението лъснаха пред погледа на групата за обиск в двора на дърводелеца. Първо откриха пред коритото бял петел в поза „молитва пред всевишния” при преглъщане на водата в човката му. Под навеса в прогнилите ясли мътеха двете изчезнали кокошки на Съдията.

Манчо записа в протокола забележката на Прокурора, че ако се допусне свободен полет на петел по оптически права низходяща линия в разстояние от триста метра, същото допускане е недопустимо спрямо кокошка преди освобождаването й от износена яйцеклетка, следователно кокошка не може да долети самостоятелно до полога в яслите на Дърводелеца. Това е първото косвено доказателство, че птиците, с изключение на петела, са изведени от постоянното им пребиваване в двора на собственика си по неизвестен засега способ.

Докато Прокурорът довърши огледа, Фелдшерът разрови полозите и не откри нито едно яйце. Двете кокошки паднаха по гръб на земята без подхвърчане и крякане. Здравата пластмаса, от която бяха излети, ги запази непокътнати.

- Господин Прокурор, ако питате мене, това е вечна кокошка! - каза Фелдшерът. - Не е като коня. Няма нужда от ваксинация и храна. Все пак, господин Прокурор, едно село може да живее и без кон, но без кокошки не може. Кокошката снася яйца, а от коня какво излиза - едни фъшкии!

- В природата всяко нещо е на мястото си! - каза прокурорът и вмени на Манчо да не вписва извънследствени обстоятелства.

- Прави сте! - съгласи се фелдшерът. - Няма следствие, но има последствие. Фъшкиите се превръщат в тор, от торта изниква клас, от класа се ражда зърно, от зърното кокошката снася яйца…

Манчо скръсти ръце:

- Къде да ги пиша тия глупости?

- Извънпротоколно! - и прокурорът пое обратно по склона. Както и миналото лято, от гъстата букова гора закука кукувица.

- Пак ме завари с празни ръце! Манчо, ти поне си кафеджия, подай ми някаква пара.

Съдържателят на павильона обаче никога не разполагаше с пари в брой.