Весела Василева

Непубликувани приживе стихотворения

ДЕТЕ

Объркани кадри над малкото детско лице
и синия поглед на детски очи;
една пеперуда безпомощно бие криле -
детето я гледа - ръчичката здраво държи.

Небето отгоре е светло, край него гъмжи
животът, в борба и във слънце споен,
и малкото късче живот тук стои,
сърцето му бие в игра упоено

от вятъра, слънцето, ярките пъстри криле,
които улови и силно притиска сега -
изправено чака и то, със учудено детско лице
внезапната примка на нечия груба ръка.

1940 г.

ПРОЛЕТ

Пролетен вятър - ти, песен несдържана,
топла и бухна, на младост и сила,
преспите чак до върха си стопила,
пуснала - зимните вихри задържани.

Пролетни клони - ти, обич разцъфнала
бяла и розова, тежко уханна,
синьо, над теб е небето смълчано,
сякаш от чудото твое облъхнато.

Ти, земя пролетна - тъмна и свежа,
с топлия дъх на живот упоена,
в ново желание ти си родена,
бавно разкъсала зимния скреж.

1940 г.

СКИТАЛЕЦЪТ

Не чуваш ли
неуморния есенен вятър,
как расте,
вплита ледени пръсти в земята,
търси топлото земно сърце,
- но то се е свило дълбоко в нея, -
как расте,
как се хвърля в бесен копнеж
в просторното, тъмно небе,
как се лута
и протяга
своите жадни ръце,
през които
- като сребърно сито -
изсипва
със безумен замах
облак прах.
Чуй
неуморния есенен вятър
цяла нощ,
със неспирна, невиждана,
хладна и пламенна мощ,
ще се скита над бедната стара земя,
ще дълбае и чупи
изстудената стара кора,
ще се губи
из широкото, дългото,
тъмното, празно небе,
със задъхано, остро от мъка
и гладно лице,
ще разкъсва със зъби мъглата,
неуморният есенен вятър.

януари 1943 г., София