КРАСАВИЦАТА
Заредиха се кражба след кражба. И да не си специалист, при огледа ще разбереш, че извършителят е един и същ. Времето на престъплението - винаги след полунощ. Говореше се из Целина, че идвали цигани от съседното село и те крадели. Различни приказки, различни предположения, но доказателства никакви. И така кражбите оставаха неразкрити. Правихме, струвахме, вардехме - и на сутринта някой пак се оплаче. Случваше се освен миньорските автобуси друга кола да не мине през нощта, а кражба пак да се извърши. Следихме и слизащите от тези нощни рейсове, но всичко беше напразно. Взеха да се оплакват за подобни кражби и от околните села. Дойде жалба и от игуменката на манастира.
Направихме наблюдателен пост извън селото, над гробищата. Една вечер аз, другата - Майсторчето. От колата с бинокъл наблюдавахме осветените части на селото и пътя за Златна ливада. При пълнолуние се виждаше и разклонът за Великан.
Тази нощ беше ясна и студена. Навред светеше като ден.
Мярнах я на оградата на първата къща. Проследих я с бинокъла. Тръгна към мен и заобиколи поляната по ивицата, където снегът се бе стопил. Мина зад скупчените дърва и тръгна покрай оградата на следващия двор. Подмина къщата, поогледа се и се върна обратно. Знаех, че има куче и очаквах да усети. Напразно. През това време тя се качи през съборената част на оградата и влезе в двора. Бях на двеста разкрача от нея и докато се реша какво да правя, тя се върна. Взела каквото трябва и, носейки го, се спусна към дола.
Да не повярваш: каква красавица, а крадла! Блести й тялото в мразовитата нощ. И само как върви!…
Спомних си за един грабеж в Плодовитово. И там участваше една. Нападнали през нощта възрастен мъж както спи, в леглото. Блъскали го, удряли го да каже къде е скрил парите. Вързали го за леглото, взели телевизора и си тръгнали.
Човекът не виждаше, беше над осемдесетте, но твърдеше, че един от крадците е жена - държала ръцете му извити. Излезе прав. Още на следващата вечер с Майсторчето задържахме престъпниците. Доказа се, че освен тримата мъже, в покушението е взела участие и жена - само държала немощните ръце на стареца, даже дума не продумала. Гълчеше дядото, че било тогава хем лошо, хем хубаво - старчески му приказки, иди ги разбери. Но каквото каза, излезе вярно…
Крадлата влезе в дола и не се показа повече. Претърсих с бинокъла цялата местност, но не успях да я видя. На сутринта не отразих в доклада видяното. Сигурен бях, че в една от следващите нощи отново ще дойде и късметът ще бъде на моя страна.
Преместихме поста в близост до крайните къщи. Взех и човек с мен - да помага в задържането. Отидохме с неговия камион и зачакахме в кабината. Помощникът ми не знаеше, че завардваме крадци, а и не посмях да му кажа какво съм видял. Не исках да издам предварително крадлата, а и тя можеше да не дойде. Пък и дали щеше да повярва за Красавицата?
Още първата вечер дойде. Идваше откъм дола, мина на десетина метра пред нас, стигна до отсрещната ограда и през дървената врата се заби в двора.
Помощникът ми се усети, прилегна над волана и с дясната си длан избърса замъгленото предно стъкло. И двамата застинахме в очакване.
Върна се бързо - носеше кокошка. Остави я навън, върна се обратно и донесе още две. Хвана ги за шиите, вдигна високо глава и тръгна към дола.
Помощникът ми изскочи от кабината и гръмна с пушката. Лисицата подскочи и се прекатури на поляната. Кокошките се разпръснаха - едната остана под нея, стисната в крадливите й лапи.
Бавнаха кучетата на цялото село. Лаят подеха събратята им от съседните села.
Сякаш докладваха за залавянето на Красавицата.
