Владимир Калоянов

***
Колко слънца, а жълтите им пламъци
осейват слънчогледовите ниви.
Как много светове от златни пити живи
са скрили свобода във кръгли замъци.

Пчелата радостта в труда си утолява.
По залез-слънце от небето хладно
във медена килия спира жадно.
Тя в свойто царство кратко управлява.

***
Гасне залезът тихо и чезне
в затаилата дъх тишина.
Пребледняла над сините бездни
в тишината изплува луна.

Пак прибулена в було венчално,
сякаш чака незнаен жених.
Нещо светло и нещо печално
ми довява пак вятърът тих.

1996 г.