Петър Горянски

І.
Разкрий коравата си гръд,
земя, за устните ми алени.
аз рано тръгвам днес на път,
с очи от чист възторг запалени.

Опий ме с топлия си дъх
на полски карамфил и мащерка.
Довчера лишеи и мъх
ми пращаше съдбата-мащеха.

Аз дойдох тук, на този свят
по някаква си милост Божия.
И спрях смирен и непознат,
живот, пред твоето подножие.

Но никога до днес не пих
от виното на свойта младост. И
като ухаещи липи
край мен цъфтяха чужди радости.

Години раснах в студ и мрак,
и дълга бе за мене зимата.
Душата ми под преспи сняг
запази само най-любимото.

То беше оня нежен глас
на майка ми, дошъл от песните.
И с него днес запявам аз,
земя, пред слънцето ти блеснало.

Проправяйте, ливади, път,
аз тръгвам бодър срещу вятъра.
Високо някъде денят
над мен прострял е вече шатъра.

Потоци чудна светлина
извират сякаш под нозете ми
и пълнят с чудна ведрина
очите, песента, сърцето ми.

ІІ.
Ливадите трептят като тръстика,
полюшнати от утринника тих.
На устните ми бодро чуруликат,
като на клонка, птици светъл стих.

И аз вървя през тая проста песен,
и спирам сред ливадите без път.
Ти, моя стара скръб, сега къде си?
В душата росни капчици блестят.

За миг изчезна миналото - всичко
стопи се като пролетния сняг.
За мен оставаш ти сега едничка,
земя, без път, без синури и бряг.

По тебе от небесните капчуци
се стича бавно слънчевия сок.
А в мрежата на песенните звуци
люлее се разцъфналият слог.

Край него на почивка се е спряло
и се усмихва малкото дете,
което снощи в чуден сън видяло
земята как се ражда и расте.

И как без шум от топлата й пазва
изхвръкват птици, цъфват цветове,
реките как извират и прорязват
с водата си скали и лесове.

Детето гледа тръпнещо от радост
и леко го приспива песента,
която от зелената ливада
приижда през невидими уста.

ІІІ.
Не спирай, моя песен. Сред ливадите
ти може би за първи път звучиш.
Под тоя дъжд от слънчеви лъчи
разлей навред кръвта си свежа, млада.

Прелей се ти в летежа бърз на птиците,
над извора огледай се и спри.
Далече нейде тъмните гори
те слушат днес с притворени ресници.

Щом хората те срещнат, в труд приведени,
ще блесне радост в техните очи.
И ти по-бодро в миг ще зазвучиш,
целунала ги в устните им бледи.

Тук някога отдавна с тебе дядо ми
на ранина е бродил смел и бос.
И може би всеблагият Христос
за теб е спирал в росните ливади.

И вдъхновен е благославял хляба ни,
тоз черен хляб от тебе напоен.
Ти, моя проста песен - химн свещен,
от тебе радост с пълни шепи грабя.

1939