Георги Н. Николов

Свидетели сме, как не за пръв път, а няма да е и за последен, европейското единство добива нови измерения. Неговите братски поцелуи откриваме по всички КПП-та от и за Гърция. Където стотици, ако не хиляди наши шофьори чакат някой филанкишия да задвижи проблема с комшийската блокада. Камионните опашки се опнаха на повече от 35 км. В нищо невиновни люде с малки деца останаха без храна, вода, лекарства.

За глезотии като баня и тоалетна не става и дума, щом наблизо поклащат клони дискретни храсталаци. Активисти на Червения кръст раздаваха банички, а Бербатов купи за страдалците 5 хил. кюфтета. Със, или без вкусното печиво обаче, във въздуха се носи мирис на шамари.

Които ще циментират още по-здраво нерушимата вековна дружба между нашите две страни. И двете уж равноправни членки на ЕС. С малката разлика, че едната се ръководи от хитри политици. Другата - от откровени хамсалаци, на които само устата е голяма. Озверени, нашите шофьори питаха, съвсем риторично, разбира се, ще направи ли някой нещо за тях и се заканваха със саморазправа.

Естествено, никой не си мръдна пръста, освен от телевизионните екрани и печатни медии. Дойде при тях само министърът на транспорта, солидаризира се на думи и си отиде в София. Парламентът прие протестна декларация срещу ставащото, но и тя не разтресе света.

Нито патетичните въпроси от трибуната кога Европейската комисия ще направи нещо по въпроса. Като, общо взето, това си беше поредното театро. За да не личи, че когато стане напечено и трябва да се защитават правата на български граждани, височайшите тунеядци се спотайват в Народното събрание като бълха в гащи.

Вместо също да отидат по граничните пунктове, барем да си покажат демократичните физиономии с някоя окуражаваща дума на уста. Но не би… Предполагайки съвсем основателно, че там, където ще играе дървото, заради откровеното си нищоправене и те могат да отнесат някоя солидна порция. Какво излиза?

Че в Европейския съюз сме братя, мили и драги, но щом гръмне проблем, всеки се оправя както може. Повече от четири седмици едните пиха узо, ядоха ципури и играха сиртаки - познайте кой. От другата страна на границата другите, няма смисъл да гадаете кои, с куркащи стомаси и свити юмруци чакаха Михаля да свие сърмите на гръцката държава.

Нямало механизми. Че това е византийски натиск върху Евросъюза чрез абсолютно безпомощната българска държава, е ясно и за слепия. И че същият този съюз не ще допусне излизането й от неговите клещи с всякакви теманета, отстъпки и правене на тра-ла-ла.

Едва ли някой се заблуждава, че у нас обикновеният хуманоид има някакви права. Но задължения - колкото искаш. Оставен сам на себе си до поредните избори. В тях несъмнено ще се включат и новите мъртвородени партии. Заплашващи по традиция, че именно те ще подобрят хала на народа. Но това е вкисната боза и никого не стряска.

Още повече, че не остана свободен електорат, освен на гробищата. Който, с развоя на зловещата здравна реформа, ще умножава броя си. Или пък с потайните ваксини, в които завишения в пъти живак не бил вреден, ами полезен.

И че затварянето на болници ще ни подтикне към по-здравословен начин на живот. С тези и други кални хрумки става ясно, че Парламентът е обитаван от извънземни. Първо дават българското небе да се брани от турски изтребители. После сформират комисия за проучване намесата на Турция и Руската федерация в нашите работи. Във време, когато държавата се тресе като празна глава на хоро, в дневния им ред има питане към министърката на вътрешните работи как се води борбата с комарите, приносители на нов вирус.

Как ще интегрираме „чужденците” езиково, какви работни места ще им осигурим и разбира се, комфортни битови условия. За „добре дошли” армията ще отиде на границите, накачулена с хуманитарни функции. Да раздава на пълчищата, вече излавяни и из центровете на големите градове без никакви документи, българо-арабски речници, камилско уиски, ножове и полагащите им се джобни.

В същото време около 2,5 млн. българи битуват на и под прага на бедността, а над 800 хил. деца живеят в риск. Други деца продължават да раждат деца и да се водят самотни майки, за да вземат помощи. Минималната заплата от 420 лв. стига само за тоалетна хартия с отпечатани върху й физиономиите на тия, дето са я изчислили.

Продължавайки да ни лъжат, че с нея можеш да се правиш на човек с достойнство. Това, че премиер-министърът спира държавни поръчки, е само поредния голям праз. Работните места непрекъснато се свиват, бедността е страшна и върху нея битовата престъпност отдавна е станала безконтролна.

За реформи продължава да се говори само между другото. България, защо да се лъжем, е колония. От снагата й изтичат всякакви суровини и това е смисълът тя все още да е нещо като държава. На този фон Борисов заяви, че ще я направи страна за пример.

Няма защо да го прави в бъдеще време. Примерът как не трябва да се управлява една родина, продадена невеста, е факт. Не визирам конкретно никой политик. Този процес тече, под формата на смрадливи демократични промени, повече от четвърт век. Няма икономика, не се строят нови заводи. Инвеститорите прелитат над нас като ято уплашени платежоспособни щъркели. Кой е луд тука да каца?

Колониалната държава си е колониална държава. Успелият да емигрира добре е направил. Останалите ще изпукаме с отворени зъркели. Чакащи иззад завоя да дойде някой, който ще ни оправи хала. Защо да не чакаме? Нали сме безработни, време колкото искаш…

Онзи ден, на датата от обесването на Левски, която също бе одрискана с демагогия и официални празни приказки, стана дума за неговите завети. За това, че продължаваме по пътя на чистата и свята република. Как няма да се спрем пред трудностите и ще търтим възходящо нагоре. Околните приеха това обещание като намек за отвъдното, чакащо ни без нетърпение.

Защото ни е в кърпа вързано с ударни правителствени темпове. От словото на президента пък стана ясно, че Дяконът бил заклет евроатлантик. Имащ за цел обединена Европа с пъп в Брюксел.

Ходенето из поробена България било с икономическа мисия. Да обяснява по села и паланки ползата от санирането на колибите. За което саниране да стане факт тайните комитети се клели пред пищова и камата. Не чух добре дали Апостолът искал още тогава да влезем в НАТО и да се превърнем в разграден двор.

Защото някакви тълпи ревяха кански от възторг към Плевнелиев каква била историческата истина. Особено когато свърза тъжната годишнина с източването на КТБ - много уместна аналогия, без която патриотизмът би бил непълен.

Стори ми се, че от паметника си Левски се опита да заплюе официалните лица, застанали предвидливо далеч от него. Но, ние сме си ние. Българският цирк продължава. Няма обаче да е безкраен, защото всяко прекалено нещо е вредно.

И куполът на цирка може да се срути. Може би вече е време, щом ножът е опрял до кокала. А?..