Димитрина Бояджиева

Валеше сняг. Гери стоеше на пътя, махаше с ръка и нетърпеливо потропваше с крака - дано спре някоя кола, че докато изработи желаната услугата, да постопли вкочинените си крака. Тъжно беше да вдига ръка и да се усмихва на мъжете, които преминават с автомобилите си. Но какъв смисъл има да не го прави, ако се връща в студена стая и слуша майка си непрекъснато да плаче. Откакто Раул си замина за Аржентина, майка й все ревеше, не можеше да говори от мъка, приличаше на побъркана и Гери просто усещаше колко ужасно е всичко, защото майка й не плачеше тъжно, а гневно и припомняше на Гери всички сметки и заеми направени от Раул и бебето, което й остави. Какъв смисълът има Гери да ходи на училище да учи математика и да пише съчинения. Какъв е смисълът с Дако да плуват през морета и океани по интернет и да разбре, че Каспийско море е езеро. „Голямо е като море, обясняваше й Дако, но като всяко езеро е, обиколено от всички страни със суша.” Какъв смисъл има да играят с Дако на плейстейшъна новата игра „Дракони и пеперуди”, ако трябва пак да се връща в студена стая и братчето й да реве гладно. Откакто Гери стои на пътя и носи пари - печката бумти, мирише на сготвено и се радва на братчето си. Останалото време обаче е работа - пет лева за свирка, десет за секс, петнадесет - пълен сеанс.
Преди Раул да тръгне за Аржентина, изпекоха гергьовско агне, взето на вересия, че и цяла каса с бири. Раул носеше касата с бири, а майка й вървеше до него и Гери слушаше как си говорят: „Ще ни вземеш ли в Куба?” питаше майка й. „Че как мога да не ви взема, смееше се Раул с обидения си силен смях, ти си моята жена, майка на детето ми, което ще родиш, братчето на Гери.” Точно това не даваше на Гери да вярва на Раул, не само думите му, но и подлостта в гласа му и всичките тези приказки на този човек настанил се в дома им. Замина за Аржентина, без да им остави адрес, не се обади никакъв и всички сметки легнаха на гърба на майка й. „Глупак неден - викаше майка й. Глупак, глупак, глупак. Остави ни дългове до небето и замина. Просто да умреш. Затънали сме в дългове, а вкъщи няма нищо за ядене.” Ядосваше се и викаше, влизаше и излизаше от стаята и ридаеше: Поне да не беше това бебе в корема ми. Изведнъж скочи и се разкрещя, викаше, че ще се убие, ще забие ножа в корема си. Разкъса роклята си и така гола до кръста, завика: „По-добре всички да умрем. Ноември месец е, а в печката и пламъче няма и така ще вкочанясаме.” Гери прегърна майка си, а майка й взе да я целува и да й казва, че ако не е бебето в корема й, зарад борчовите на Раул би излязла на улицата. Стана и се заклатушка напред-назад, приличаше на побъркана. След известно време майка й спря да се клатушка, не можеше да проговори от мъка. Беше се изправила в ъгъла и направи някаква гримаса. Навела глава Гери дори не забеляза гримасата, която изкриви лицето й, но чу думите: „Ти можеш да отидеш на шосето, Гери. Вече си на петнайсет. Иди на шосето и гледай да изкараш малко пари.” „Добре, речи Гери, без да повдига глава. Добре, добре, добре. Ще отида.” Обу ластичено клинче, сложи туника и обу ботушки. Плачеше й се, но какъв смисъл има да плаче, щом и това нямаше да помогне. Майка й я съпроводи до вратата: „Няма нищо страшно, Гери, правила съм го, след като баща ти ни напусна. Като се зададе кола, усмихни се и махни с ръка. Ако спре, кажи: Добър ден. Ще работим ли? Тарифата ми е: пет лева за свирка, десет за секс, петнадесет - пълен сеанс. Нали не те е страх, Гери? Ще дойда да те взема, преди да мръкне. Има още пет часа до мръкване. Просто гледай да се усмихваш, все едно че не ти пука.” „Ще се усмихвам”, каза Гери тъжно. „Точно тъй, каза майка й, усмихвай се!” Обърна се и бързо си влезе, сякаш не можеше да постои още малко и от това на Гери й стана още по-тъжно.
Тъжно беше и днес в този декемврийски ден на пътя. Гери потропваше с крака и снегът скърцаше под краката й. Стори й се, че мина много време, докато най-сетне се зададе автомобил и Гери замаха с ръка. Като наближи, Гери видя, че шофира млад мъж, а до него седи малко момченце. Гери отпусна ръка, престана да се усмихва и погледна към канавката, после моста, който водеше към улица „Парчевич” и къщите от двете страни на улицата и училището в края на улицата. Откакто Гери не ходи на училище, класната заплаши майка й с глоба и майка й не знаеше какво да прави. Какъв е смисъла да е на този свят Гери, щом всичко се руши и никой не знае какво да прави. Откакто е напуснала училище Гери не беше виждала Дако. Запознаха се в голямото междучасие още първия ден на учебната година. Гери седна на стъпалата пред входа, където седеше и Дако. От време на време той се опитваше да намери ритъма за песен, която съчиняваше: „…Провин-ция, бра-тче, нищо не разбии-рам. Хъ, хъ, къде ви са мац-ките ту-ка бе, хо-ра? Искам да откри-я готено мааце и после хъ, хъ. Ще й купя сладолед, тя ще блииже, а аз ще гледам как слънцето краде тайно от сладоледа. Хъ, хъ, дай екшън, дай драма, дай тук един дюнер…” После Гери и Дако се заприказваха, той й се представи като рапъра Джейсън Луис, а песента остана недовършена. Оказа се, че Дако посещава компютърна зала, където има плейстейшън и след училище отидоха и играха на „Близнаците Дракула”, „Бърз мотор”, все екшъни и приключения, а когато Дако поиска да му дадат „Дракони и пеперуди”, Гери изпадна във възторг - на първо ниво в слънчев ден пеперуди летят безгрижно, но на второ ниво надвисва черен облак и оттам изкача разярен дракон, огнени пламъци излизат от устата му и пеперудите се разхвърчават. Имаше една малка жълта пеперуда, която Дако наречи Гери. „Пази се, Драконът идва, - викаше Дако, като прилагаше стратегия да обезглави дракона, преди да стигне до жълтата пеперуда. - Ето, ето го, хайде, скрий се, Гери. Сега литни. Литвай!” „Летяяя…” - викаше Гери, но на трето ниво излизаше двуглав огнен дракон, още по-разярен и бълва огън, обаче Дако… Дори на седмото ниво на Гери не й пукаше, нали Дако държи другия джейстик на плейстейшъна. Ех, Дако, ех, Джейсън-Луис, думите на песничката, която съчиняваше на стълбището пред входа на училището отлетяха, както и много други неща. Самата тетрадка, на която Гери записа думите тъй грижливо, потъна някъде. Скъса се и въженцето, по което ходеха, но това вече е без значение и да го завържат, възелът щеше да ги спъва. То се случи малко преди Гери да напусне училище. Бяха в компютърната зала, всички други бяха си тръгнали. Бе утихнало. Гери и Дако бяха останали последни. Гери погледна към Дако - зазяпан в нея, очите му блестяха като черни гроздови зърна. Като обект на желание Гери разбра, разбра го преди Дако - беше готов за интимна близост. Гери сведе поглед и изви глава. Прекрачвайки от миг в миг, без предупреждение и без подготовка, Дако бавно и несръчно прегърна Гери и докато нетърпеливо изчакваше да се включи, ръцете му се плъзнаха по гърба й. Гери усещаше пръстите му, които се спускаха надолу и притихнала усети устните му върху врата си - беше нетърпимо, беше сладостно нетърпимо. Устата й пресъхна. Всичко й трепереше отвътре. В един момент Гери разбра инстинктивно, какво трябва да направи - улови върха на пръстите му. Погледите им се срещнаха. Усетиха се толкова близки един на друг, че нямаше нужда от думи и Дако я поведе през залата. Обгърнал раменете й, нежно я водеше, сякаш вървяха по въже.
Снегът продължаваше да вали. Падна здрач. Минаха много коли без да спрат и на Гери й се искаше да спре да се усмихва, да седне на тротоара и да заплаче, защото тук беше по-ужасно и от драконите, а Дако го нямаше. Какъв е смисълът да живее, щом въженцето е скъсано и Гери не може да си спомни за Дако, без да й се доплаче. По шосето приближаваше автомобил, Гери вдигна ръка и пак се усмихна, но хората само я погледнаха и толкова. Поне да бяха й се усмихнали, нямаше да е толкова лошо. После мина още един автомобил. Докато автомобилът отминаваше Гери видя, че човекът вътре дори не я погледна, макар Гери да се опита да се усмихне тъй, както се усмихваше на Дако. Беше й ужасно студено. По шосето приближаваше друг автомобил и преди Гери да вдигне ръка, автомобилът спря. От отворената врата я облъхна спарен въздух: „Добър вечер, каза Гери, треперейки. Ще работим ли?” „Влизай!” отвърна мъжът.
В колата беше топло. Останалото е работа. Пет лева за свирка, десет за секс, петнадесет - пълен сеанс.