ВИЕНА
ВИЕНА
Тя не е обикновен град,
а столица на империя,
макар и отминала,
макар и отминала.
Ноември е,
но е зелена
на фона на синия Дунав.
Това е Виена -
стройна и подредена,
и мъничко надменна,
ала изтънчено красива.
Виенското колело не я загрозява.
Тя от залеза порозовява,
блести зад илюминатора
и беззвучно ме поздравява.
БРЕГОВЕТЕ НА СЪНЯ
А бреговете на съня са стръмни,
но той не спи и често ги залива.
Най-страшно е, когато в мен се стъмни.
Най-тъмно е, когато си отиваш.
Тогава хората умират спейки
и не усещат на смъртта ескорта.
Пътуват безучастните линейки
на болката в бездънната аорта.
Пътуват към безименни адреси
таксита като жълти дъждобрани.
Градът прибира своите принцеси,
които ще заспят непожелани.
Нощта прибира пийналите гости,
кресчендото им из дъжда се лута…
А бреговете на съня са остри
убежища на бездната пред скута.
ТУНДЖА
На Тенко Тенев
Всеки си има любима река,
твоята тази е.
Ако поискаш, тръгни към звука,
който опази
и ни открехна онези води
благочестиви,
който проправя небесни бразди
в злачните ниви.
Хълмове бягат и слънце лъщи
над низините.
И синовете израстват в бащи,
както дедите.
Ако поискаш, повярвай в това -
дните са твои.
Твоя е тази река от слова
и от порои.
