Георги Драмбозов

50 ГОДИНИ ЛЮБОВ

Какво е петдесетгодишната любов?
Не можем вече друго -
след „ох и ах”, след смях или въздишка,
отвъд любовната игра, успеха и заблудите,
последен стих любовен
сядам да напиша.
Бях бледо копие на всички образи,
от теб харесвани:
Жерар, Ален, Марлон или Апостол…
Дори съм се разплаквал като Хулио със песен -
тих мъжки плач пред теб, каквото да ми коства.
Но в този стих, написан подир петдесет,
ти ще се слееш с мене
и туй перо не ще поръждавее -
не те заменям за
Марина, Клаудия, Марлене,
дори и Мерилин пред тебе днес бледнее.
Какво е петдесетгодишната любов? -
сълза подир Поета…
Не ни разделяй, Смърт, ще полудея! -
едничка ми е тя сред всички чайки на небето,
едничък съм сред всички гларуси на кея.

ГРОТЕСКА

Страшно и зловещо, и хумористично -
„хеллоуин” по келтски, „кобе” в японски род…
Българи множат се, мразят се, обичат се…
Стогодишен преходен „кратък” период.

Странно, фантастично, даже уродливо! -
зачеват средна класа двете класи днес -
първото натрупване го наричат диво,
второто е висша форма на прогрес.

Левчето народно не се крие вкъщи -
и СИК се прави с него или МУЛТИГРУП…
Който вземе куфарче, а пък спре да връща,
той е непослушко, той е вече труп.

Сухите режими, сто войни тъдява -
кой в тях букета гушнал, кой пари спестил?…
Ние сме родени, за да ги възпяваме
в ямба петостъпен или пък в дактил.

Ние сме поети!… Нам не ни се пада
ни бонусче от борда, ни титла на масон…
Но както беше с Вазов - враг ако нападне,
всички пак ще плачат под нашия балкон.

ПИСМО ДО БЪДНИЯ ЧИТАТЕЛ

                 …Кой си ти, читателю, зачел
                 стихотворението ми след сто години?…
                                         Рабиндранат Тагор

След сто години - свръхмодерни интернети
и паметта се мери главно в терабайт,
и търси Google вехти лири на поети -
естествено, от по-старопечатен сайт.

И те съзирам, взрян с насмешка в този Windows,
и точно в моя допотопен „уиндопис”.
Аз нямах, синко, твоята съдба завидна,
по информатика не бях специалист.

Да ти призная - с химикалката боравех
и пишех само нощем, в пълна самота,
а Word, и Windows идват после - стих преправят,
и стих изпращат уж във вечността
с гласа на Word и с моята лирична кръв.

Намери ли метафората в него? - питам,
нали читател си, да търсиш нощ и ден!
Аз търсех Яворов, например, препрочитах го,
дори без Google вече го намирам в мен.

Ти чакай нощем на прозореца отворен!…
И полъха на този стих усетил пръв,
послушай как шепти прабългарският корен…