ДЕДИТЕ НИ
ДЕДИТЕ НИ
Как просто са обичали дедите ни!
Вода напивали от менците.
А после в хороводен кръг намирали
жената - майка на децата и мечтите им.
Как просто са обичали дедите ни!
По празници със вино миели
на мъките събрани черното.
И стъпвали във стъпките на вечното хоро
на радостта от земното…
И как щастливи са били
с малките радости на свойте празници!
Когато синовете невестите целували,
когато внуци са проплаквали
и светът затрогнат вдигал е наздравици!
Затуй във този свят огромен, сложен,
на щастие неясно затърсил брода,
на мен ми стига тази тайна удивителна
за простичкото щастие на дедите ни!
МОМИЧЕТА ОТ МОЯТА МЛАДОСТ
На село отдавна ги няма
на валса вълшебните ритми.
Тътне дискозабава.
Къде сте, момичета с плитки?
Момичета с бедните дрешки
и със полите басмени,
в косите с цвят на черешки,
в танц две по две заловени …
Времето все тъй си препуска,
като тролей ни по спирките носи.
Спирката Младост отмина
заедно с детството босо.
Дъщерите ни в джинси танцуват.
Демоде са тежките плитки.
Очите носталгично сънуват
спомена свиден, долитнал:
Старият, селският дансинг,
срещи читалищни късни ,
смешни забравени танци,
тръпка от вплетени пръсти…
Момичета от моята младост,
момичета с бедните дрешки ,
по-богати и от златни принцеси
вие бяхте
- със своята вяра и песни!
ДЕТСТВА
Мама куклите реди.
В детството си кукли не редила.
С парцалче и с цветче
своя детски свят
вместо с кукли скъпи е красила …
Мама куклите реди.
Нежно ги залисва.
В очите уморени от живот
се усмихват забравените детски светове…
ВЯТЪРЪТ ОТ ДЕТСТВОТО
Някога, когато
свиреше вън вятър,
зад прозорците на топло
опирахме нослета,
притаени до стъклата..
Весело пукаха
в печката дървата
и музика красива
бе в детството ни този вятър…
Вятърът и днес си свири,
заскрежени са стъклата.
Радиатор топлината пръска
и опъваме в кресла краката.
Вън понякога се вслушваме,
но досада зла ни гони :
“Ух, кога ще стихнат вече
тия западни циклони!”
Вятърът от детството,
чуваш ли го още,
вятърът от детството
в свойте дни и нощи…
————————-
70-те години, ХХ век
