Лалка Павлова

Пелин Пелинов е знаково име в съвременната българска литература. Казвам знаково, защото то е плътно обвързано с един важен за националната ни памет неин жанр - историческата белетристика. Самият той в предговора към най-новата си книга “Щрихи към портретите” признава:

“Отдавна не мога да чета измислена литература. Затова и не пиша такава. Привличат ме истинските случки и действително съществувалите лица, тъй като смятам, че “документалното” е в основата на всяка голяма литература”.

Може би точно поради това неговата творческа биография очертават тъкмо такъв тип произведения - романът “През пепелищата”, пенталогията “Възход и падение”, включваща романите “Независима България”, “Напред, на нож”, “Крушението”, “Под свити знамена” и “Катастрофа”, както и телевизионната поредица “Освобождението”, “Съединението” и “Процесът Стамболийски”.

Такъв характер има и най-новата му книга - сборникът с разкази “Щрихи към портретите”. В него са включени 46 разказа, в които документалност и художествена фикция се преплитат по особено оригинален начин, като самите случки много често са обвеяни с едно тънко чувство за хумор.

Така познатата ни от историографията тенденция за сакрализиране на титаните на нашия национален дух, е сведена до минимум, без да се отнема от тях ореолът им български светци и будители.

Историческите личности, включени в сборника, превръщат книгата в своеобразен калейдоскоп, събрал най-значимите учители по родолюбие в националната ни история, при това от различни сфери на човешкото ни битие.

Тук са представителите на българския революционен космос Паисий Хилендарски, първият стратег на бунт срещу турското робство - търновският търговец Велчо Джамджията, Георги Сава Раковски, Филип Тотю, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, поп Харитон, Георги Бенковски, Захари Стоянов…

Тук са и онези, които полагат началото на възрожденската ни култура и образование - поп Стойко Владиславов, бъдещия Софроний Врачански, Петър Берон, Добри Чинтулов, Марин Дринов и Нешо Бончев, Иларион Макариополски, Константин Величков, Петко Рачев Славейков и Иван Вазов…

Тук е и индустриалецът Добри Желязков - българинът, създал първата фабрика за платове в турската империя, както и първият съдебен защитник на българи в по време на робството - Илия Цанов от Видин, тук са и строителите на нова България след Освобождението Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Фердинанд, както и представителите на новата модерна българска литература Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов.

Трудно бих могла да изброя имената на всички исторически лица, превърнати в герои на Пелин-Пелиновите разкази. Всеки един от тях е представен с нещо необичайно, запомнящо се и е превърнат в значима част от колосалната мозайка на историческото битие на българската нация. Представените случки са аргументирани чрез конкретиката на фрагменти от писма, фермани, договори, откъси от документи или художествени творби, написани от самите герои на разказите.

Особено ценни в сборника са авторовите коментари, които осъвременяват съдържанието на творбите и поставят акценти върху същностни черти на българската народопсихология (например обяснението на думата “потурнак” - българин, който с користна цел участва в турската администрация и подкрепя нейните начинания.

За съжаление (казва авторът), през демокрацията след 10 ноември 1989 г. също се появиха потурнаци като Евгени Матинчев, Йордан Цонев и Христо Бисеров. Помаците се различават от потурнаците - те са само насила помохамеданчени българи - християни).

Изобщо сборникът “Щрихи към портретите” на Пелин Пелинов е едно изключително интересно четиво, което едновременно информира, възпитава и забавлява. Именно поради това съм сигурна, че той ще измине бързо пътя от издателя до читателите.