Иван Д. Христов

Пловдивският писател Димил Стоилов, който от няколко години живее в Брюксел, е талантлив и ерудиран автор с енциклопедичен поглед към света и литературата.Това определя до голяма степен естетическия и философския мироглед в творчеството му.Той е автор на сборниците с разкази: „Разписание за изпуснати влакове” /1986/, „Възмутително чаровни, хищно хубави” /1998/, „Мъж, вкусен за опитване” /2005/, на романите: „Версия за изневяра” /1990/, „Дългият бегач на любовни разстояния” /2010/.

Романът „Невинни жени в Брюксел” /2015/ е шестата му книга. В нея писателят остава верен на отличителната черта на своята проза - темата за разпада на семейството и общността, остра социално - нравствена конфликтност, психологизъм на повествованието, аналитичен подход към героите. Новата книга на Димил Стоилов е поредното предизвикателство към българското епическо пространство и стремеж на автора към новаторство в повествованието. Още в заглавието е скрит нейния дълбок подтекст. Осмисляне на Запада чрез философията на сексуалното, естетичното и уродливото. Романът представя авторските търсения в синтеза на интимното и нравственото, препрочита миналото и настоящето във всевъзможни превъплъщения и подбужда сетивната природа на възприятията ни.

Невинните жени в романа са всъщност баланса между тялото и душата, между интимното, отчуждението и материалното. Епизодите в книгата са обединени в единен композиционен строеж. В едно тесто са омесени различни националности, човешки преживявания, емоции и самопречистваща ирония. Писателят е съблазнен от фрагментите, защото чрез тях разкрива това, което е невидимо за окото, но е видимо за сърцето.

В „Невинни жени в Брюксел” се открояват две сюжетни линии, които вървят паралелно в текста и се допълват. Основната е свързана с невинните жени, а втората разкрива живота и проблемите на Дим в чужбина, както и на сина му Дидо, снахата Индре и внучето, наречено Слънчевата запетайка.

Авторът разгръща фабулата със занимателни, интригуващи и приключенски истории, някои от тях, колкото смешни, толкова и тъжни. В нея се събират и пресичат житейски съдби и хора. Главният герой в романа Дим е писател на свободна практика. Заминава от България в Брюксел, за да гледа внучето си, което му създава много грижи, но носи и много радости. Там живота го увлича в невероятни приключения и преживявания. Към жените подхожда със страст на откривател, но това го сблъсква с неубоздани сексуални фантазии. Пътува с група конгоанки на религиозно поклонение в Трир, издирва го белгийската полиция. Една от невинните жени се опитва да го отвлече с колата си. Запознават го с красива и темпераментна негърка, попада на улицата с червените фенери и на гей парада в Амстердам. Героят израснал под сивата сянка на Гранитния човек на хълма, ни кара да се замислим и за скритото послание на романа.

Някой от фрагментите на повествованието се въртят около парламента в Брюксел, който напомня Вавилонската кула. Метафората е събрала в себе си както държавите говорещи различни езици, тежката брюкселска бюрокрация, невинните жени, зад чиито деяния се крият много вини, така и Слънчевата запетайка, която се учи да говори, гранитният паметник на хълма, чието мълчание говори. Писателят Дим включва в своя персонаж както сънародници, така и хора от различни етноси и вероизповедания. Това е и книга за толерантността между различните етноси, раси и религии. Заради бюрократичните патила на сина си Дидо, главният герой Дим все повече се убеждава, че „Европейският съюз не е Вавилонска кула. Беше яма пълна с …”

В романа са намерили място седем невинни жени в Брюксел: Тити, Амели, Беатрис, Ина, Кейт, Емел, Филка, А, Х, У, Z, L … Толкова много, толкова различни, но все пак си приличат. Кодът на разгадаването се съдържа в думите на една от героините в романа - Филка: „Никой в Брюксел не е това, за което се представя”. Писателят успява да индивидуализира чрез художествени детайли, постъпките и речта своите героини, за да ги видим в реалния им образ.

„Невинни жени в Брюксел” съдържа автобиографични елементи, премерена художествена измислица,мемоарни щрихи, разказ в разказа и постепенно физиономиране на всяка невинна жена. Авторът разказва увлекателно и с лекота занимателни и увличащи със своята драматичност, комичност и ироничност истории. Особено колоритни и запомнящи са епизода със сватбата на Дидо и Индре във Вилнюс, на епизода с приключенията и недоразуменията на Достойната дама, наречена А, с брюкселската полиция, заради специфичните й еротични фантазии.

В книгата Брюксел е изобразен като събирателно място на Западния свят с високите стандарти, по-лесен начин на живот и забогатяване. В такава обстановка се сътворява и невинността. Тези, които се трудят и тези, които безделничат са невинни по своему. Това са жените около Дим, които живеят едновременно и в миналото и в днешното време. Внукът - Слънчевата запетайка, играе под почти винаги облачното брюкселско небе. Той носи и надеждата за нещо по - светло и добро. Тази истинска невинност се явява коректив и осмисля останалата разпустнатост. Другият по-различен персонаж, с когото започва и свършва романа е само загатнат и щрихован. Това е гранитният воин на тепето, който поражда асоциации за доскорошното политическо разделение на Европа.

Премислената композиция, тематичното съдържание, новаторския подход на изображение на литературните герой утвърждават писателя като талантлив съвременен романист. Не случайно в края на романа авторът си задава въпроса: „Ако всички са действително невинни къде ли се е скрила невинността?” Димил Стоилов е намерил отговора за себе си, но оставя и предизвикателството на читателя сам да го открие.

Димил Стоилов - „Невинни жени в Брюксел”, ИК „Хермес”, 2015 г.