СНЕЖАНА
СНЕЖАНА
На зимата, подир въртопа бял
снежинка ли в окото ми остана?
От кой ли, дядо Коледа, чувал
изсипа тази сага за Снежана?
Снежана - несънувано преди
бонбонче в целофан и станиоли.
Снежана - с двете северни звезди
и в пазвите с черешките наболи.
Снежана - даже днес - до колене
през спомена щапука ли, щапука.
Снежана като сребърно сърне,
подложило муцунка на капчука.
Снежана от любов не се бои.
Напротив - любовта й e подвластна.
Снежана на прозорчето брои
снежинка след снежинка - да порасне.
Ала стрелката миг след миг сече
и времето само се отброява.
Настръхна скоро цялото градче:
Снежана през нощта любов продава.
Снежана, мой разбит иконостас,
паричке моя в ледения купел,
ако те срещна, с детството си аз
поне един твой поглед ще си купя.
***
Ще се спусна по тихата уличка -
скрита вена в големия град.
Там и порти, и зидове сгушени
със сърца от бръшляни туптят.
Като стари другари смокините
ме потупват по рамото с длан.
Цъфва люлякът - синьо до синьото,
сякаш спомен e, сякаш мечтан.
През липите, през къщите сънени
плисва слънцето златна река
и подтичват напред калдъръмите -
ситни стъпки на боси крачка.
Рижа котка разплита на покрива
този дълъг от мигове ден.
И ме гледа прозорчето кротко
с две невинни очи - като мен.
***
Пристигнах в зрелите години.
Макар самият недозрял,
през строгия портал преминах
с перчема си пооредял.
Изхлопа подир мен вратата
и ме прониза с тишина
обратен и ухаещ вятър
на вино, птица и жена.
И отрезвял, и отмагьосан,
аз тръгнах вече по света
без оня навик, който носех
от детството си - да раста.
Без право над ония страсти,
без рискове. И задължен
да разбера: едно опасно
небе сега виси над мен.
Животът е самозабрана.
Гърмът е гръм. Врагът е враг.
И всяка закъсняла рана
завяхва като смъртен знак.
Но най-напред цъфти щастливо
и всеки мразовит сезон
една кобилка слага грива
в нозете на стареещ кон.
***
Разгромен от античните страсти
и посипан с космически прах,
аз обръщам душата си в бягство -
както войн - от слабост и страх.
И умората своя подгонил,
хвърлям всичко, което тежи.
Тържествуват зад мен легиони
от заблуди и скъпи лъжи.
И любов, и богатство, и слава -
до последната кръв разплатен,
непристъпното днеска предавам
на бойци, по-сърцати от мен.
И си тръгвам, с което е мое.
И прекрачвам междата отвъд.
Всеки път за мъжа е достоен.
Най-добър е обратният път.
Там, в нозете на правого бога
тишината разлива елей
и пламти саможертвено огън.
Хей, тревице край пътя, здравей!
***
Под сенките на отлетялото,
на отшумялото в часа,
повярвай пак на закъснелите
и малко тъжни чудеса.
Затварят кръгове годините.
Сезоните са без вина.
Мълчат дърветата, сподирени
от мъдрост и от тишина.
Въздъхнеш - цветове отронени,
подложиш длан - а листопад.
И тържествува само споменът
над невъзможното назад.
И гледаш как, нагазил в златното,
с обелен нос и щъркокрак,
на дюлев лист се люшва вятърът
и плези се като хлапак.
Вълшебството крещи зад ъгъла
възторжения си фалцет.
А слънцето цвърчи, затънало
в една фунийка сладолед.
ЯНУАРИ
Сбъдва ли се онова, което
сляпата надежда ни отне?
Скрипва над главите ни небето
и захлупва вехтото гърне.
И безпаметни, и непонятни,
като неотгатнат още знак,
залезът подклажда съчки златни -
леден огън в догорял оджак.
В пряспата се буди снежен вятър.
Накъде поема и защо?
Люшва се по детски тишината
в люлката на ланското листо.
И между възторзи и забрава,
на въпрос отвръщаща с въпрос,
зимата със ситото отсява
смисъла на всеки земен гост.
Светва кипарисът на зелено,
за да се изниже вечерта.
Януари: време занулено
в древната броилка на света.
