Рашко Стойков

Спокоен съм… Дотука надживях
и майчин страх, и бащина тревога.
Оттук нататък - работа на Бога.
Дай Боже, още малко грях и смях.

Спокоен съм…. Макар че конят боен
до мен с копито бие и пръхти.
Мечта за подвизи, угасваш ти.
Спокоен съм, спокоен съм, спокоен.

Дори когато ми е накипяло,
с юмрук аз няма спора да реша.
Най-много да замахна и строша
зъбите на мойто огледало.

Спокоен съм… Макар и още жив.
Не съм предал и сам не се предадох.
Не съм сквернил и хляба, който ядох,
макар да бе понякога горчив.

Лъжи, бруталност, глупост, суета
и смешните боричкания наши…
Животът не можа да ме уплаши,
с какво ли би могла смъртта?

По вечните звезди сега чета,
че няма подвиг по-достоен -
с усмивка да възседнеш коня боен
и храбро да поемеш към Нощта…