Светомир Витков Бабаков, български писател - реалист, белетрист и драматург, е роден на 17.04.1920 г. Син на художника Витко Бабаков и на Екатерина Бабакова - учителка. Автор е на книгите „След дъжда” (1960), „Бензиностанция № 10″ (1961), „Хората се раждат за щастие” (1962), „Тримата и въжето” (повест, 1962), „Улицата с гълъбите” (1963, преведена на руски език - 1970 г.), „Ароматът на златото” (1964), „Червеният автобус” (1966), „Хората се раждат за щастие” (повест, 1975). Умира на 47 г. през ноември 1967 г. в Пловдив.

Публикации:

За Светомир Бабаков:

СВЕТОМИР БАБАКОВ/ автор: Георги Стоянов/ брой 81 февруари 2016