Митрополит Иларион

Отгдето гледката да е заснета
пред погледа далечен на поета,
в картина неизказано красива
на Търновград портретът се открива.

На трите възвишения зелени,
от Янтрините струи освежени,
са кацнали, като орляци същи,
една от друга по-красиви къщи.

С чардаци, еркери, врати ковани,
пред тях цветя в какви ли не премяни,
а на прозорците с пердета бели
слънца от заранта са заблестели.

По калдъръма стар из улиците криви
народ гъмжи и в спомени щастливи
пред търновци с доспехи героични
извикват живо образи различни.

А вечер, щом черковните камбани
заронят звучно тонове отбрани,
в реката дивно хиляди лампади
игриво вият пламъци крилати…

В захлас, при тази приказна омая,
се питам аз: не е ли кът от рая
на стария Асен престолнината
със крепостите, черквите, палата?