Пелин Пелинов

Наскоро излезе от печат четвъртата книга на плевенския сатирик Цветан Розов с необичайното заглавие „Приумици”. Тя е юбилейна и е посветена на 80-та годишнина на автора. В нея са събрани мисли и афоризми, епиграми, анекдоти и весели думи от „тълковния речник” на Розов, писани през годините с повод и без повод.

Книгата е малка по обем, защото такива са стандартите на този рядък жанр - едва 80 редки страници, но съдържа много блясъци на остроумието, каквито рядко се срещат в другите обемисти книги.

Основното в тази книга-сборник са афоризмите. Те определят идеите, които преследва тя и оформят нейната философия. И идейно-художествената и стойност, разбира се.
Убеден съм, че не всеки писател може да съчинява афоризми. Този жанр предполага и изисква особено устройство на мисълта - да се забелязва незабележимото и парадоксалното и да се изразява по най-лаконичен начин. И най-важното - да има чувство за хумор. А Цветан Розов е надарен с такова чувство.

В световната литература има много малко труженици в този интелектуален жанр. Ще спомена част от тях, за които се сещам в момента: от древните - Езоп и Сократ, комуто принадлежи признанието „Аз знам, че нищо не знам!”; по-късно - Ларошфуко и Ла Брекер във Франция, Оскар Уайлд и Бърнард Шоу в Англия; от българите - Алеко Константинов и Радой Ралин…

Афоризмите са солта и пипера на голямата литература. Без тях тя изглежда като безвкусна гозба - яде се, но не е вкусна. Затова големите писатели са ни оставили и много афоризми, които са надживели своите създатели и които ние често цитираме.

Афоризмите са братя на максимите и пословиците, които народната мъдрост е сътворила през вековете. Дори смятам, че афоризмите са близнаци с максимите и пословиците - много си приличат, защото са от един ген и от една кръв.

Разликата е само в техните създатели и в целта, която преследват. Пословиците и максимите изтъкват преди всичко поуките от живота, а афоризмите - хумористичния и сатиричен парадокс.

Афоризмите на Цветан Розов са огледалото, в което всеки от нас може да се огледа, да сравни своите възгледи и да коригира своите принципи. Ако има такива, разбира се. Защото онези, които нямат принципи, имат само интереси, чужди на това афористично огледало. Те не се оглеждат или пък, ако се огледат случайно, не забелязват въпиющата разлика между себе си и десетте божи заповеди.

Тук ще цитирам пет от афоризмите на Цветан Розов, които той вероятно смята за представителни, защото ги е изнесъл на корицата на книгата:

„Политиката е като невярна жена. Днес ти се усмихне и е мила с теб, а утре ти обърне гръб и флиртува с друг”; „В политиката е като в театъра: оценяваме първо изпълнителите на главните роли”; „Бегачът на дълги разстояния не се ласкае от началните аплодисменти”; „Със сватбения марш на Менделсон се изпраща най-щастливия период от живота на човека” и „Жалко, че животът е толкова кратък. Не можем да дочакаме своето безсмъртие”.

Аз също имам вкус към афоризмите и афористичното мислене. Много пъти съм цитирал големите, а понякога като подправка на драматургични и белетристични „гозби” съм съчинявал и свои афоризми.

Ето например един, изречен в комедията ми „Горещо лято”: „Хубавата жена е като дялан камък - за всичко става. Кръчма да откриеш, да ти събере клиенти. В леглото да легнеш с нея, да разбереш защо си легнал. Ама най-става за резил да те направи!”

Афоризмите на Цветан Розов са лекарство, а не вино. Затова те трябва да се „пият на час по лъжичка”, а не с бъклици или ведра, за да окажат своето здравословно въздействие върху читателите…