НЕПРОЧЕТЕНИТЕ СТИХОВЕ
От доста години вече в Пловдив всяка пролет се редуват в Международния панаир изложенията, посветени на лозарството и винопроизводството под името “Винария”. От някогашната бляскавост и показност на “винариите”, при които една фирма за ракии с мека топлина си изграждаше огромния щанд - офис като Храма на Дионисий, е останала само бледа сянка, както впрочем бледа сянка е останала и от самия, някога изцяло държавен, панаир.
От това време бяха и организираните поетични срещи на “винариите” с тема вино, празници, че и любов. Обявяваха се конкурси, стихотворенията се изпращаха до офиса на панаира в столицата, където комисия под ръководството на завеждащата офиса, известната г-жа Сендова, одобряваше кои от получените творби да се четат на поетичната вечер.
Така веднъж и аз реших да участвам в един такъв конкурс и изпратих стихове. Някога, още като студент, в един Профсъюзен дом на културата си изкарвах по някой лев с писане на текстове за тамошния естраден оркестър. Даваха ми на магнетофон песента и по мелодията правех български текстове, тогава чуждите естрадни песни така се пееха публично… Бях сътворил може би стотина текстове на песни, които си бяха мои авторски стопроцентови поетични творби.
Ето такива стихове изпратих в София и получих отговор с благодарност -стихотворенията ми са одобрени за участие в поетичната вечер за виното. А заедно с това получих и поканата да ги представя като автор самият аз на вечерта.
И в някогашния ресторант на панаира в Палата 8 се събраха ценителите на поезията и виното. Представих се на екипа, заех си мястото на една от ресторантските маси пред чаша червено вино и зачаках началото на поетичния рецитал. Видях столичния бард и журналист Ивайло Диманов с китара, бях на една маса с поетесата Венета Архангелова от Пловдив.
И тъкмо да попитам Ивайло дали не би ми отстъпил само за минути по време на четенето китарата си, за да представя своите стихотворения, акомпанирайки си с нея, пред мен се появи една от служителките от екипа на г-жа Сендова и ми каза с наведен поглед момичето, че… няма да участвам в поетичната вечер, няма да чета стиховете си.
Защото… пристигналата току-що местна бизнесменка- поетеса, съорганизатор и спонсор на поетичната вечер, не… ме допуска до поетичния рецитал.
Беше страшно неочаквано, страшно унизително. Гръм от ясно небе!
Унизително и огорчително бе и за мен, но беспорно би трябвало да е така и за служителите от софийския панаирен екип, позволили да се случи това безпардонно грозно отстраняване от вечерта на автор, с одобрени и включени в поетичната вечер творби, поканен официално, за да си ги прочете сам.
Под достойнството ми бе да поискам обяснение.
Може би друг на мое място даже би направил скандал и си излязъл демонстративно, но аз се взех в ръце и останах, за да чуя колегите. А и защото истинската поезия заслужава това.
Оттогава обаче, години вече, срещам ли някъде името на тази местна бизнесменка-поетеса спонсор, се сещам за тази грозна история от мътния ни брутален преход.
Напоследък, чувам, че забогатялата през Прехода бизнесдама, бивша продуктивна профсъюзна служителка, авторка на десетки сценарии за радостни и тъжни ритуали на социалистическите трудови колективи, след своите запомнени участия в утвърждаване на синята “демокрация”, се заела вече и да… спасява България.
И афишира ли, афишира широко тази нейна нова спасителна мисия. И хората четат…
В един вестник бяха я нарекли любезно вече и… Майка Тереза на българската култура!
Съгласете се, че след преживяното нямам никакво основание да се съглася с тази нейна титла.
