НАПРОЛЕТ
НАПРОЛЕТ
Тръгнахме, земя, из твойте друми,
озари ни с благовест деня -
със развилите се първи шуми
зимата без сбогом полиня.
Пак ни чакат грейнали простори,
песента на бръмнали пчели:
нов живот пред нас ще се разтвори,
като нощ скръбта ще превали.
Нейде близо се овчар провикна,
свърнал път от близкия балкан,
а коларя разлюля камшика,
зърнал с радост селския мегдан.
И каруцата по друма се търкаля,
веят гриви дребните жребци,
зад баира морен ден преваля
с песента на глъхнещи звънци.
ЗИМА
Една ли е радост прибулена,
една ли скръб спи под снега?
По къщите виснат сега
редица вледени висулки.
Под стрехите враните спят,
нощта върху трона възлиза
и в синия свод се заниза
кервана на млечния път.
По моя балтон са се вболи
игли - януарския скреж;
земята - изстинала пещ
за шъпа жарава се моли.
—————————–
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 5, 25.12.1927 г.
САМОТЕН ПЪТНИК
Отдавнашният пътник по света
очакват само сълзи и тревога -
все неразбулена е вечността
и не теши всемилостта на Бога.
Изнизва се умиращият ден,
отнесъл спомена на тежка мъка;
в неслуките да гаснеш примирен
и да очакваш вечната разлъка.
А, пуст като опразнен в делник храм,
край теб живота скъдно да протича,
да срещаш и изпращаш дните сам -
за всички пътник чужд и необичан.
—————————–
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 6, 01.01.1928 г.
ЛУНА
Като сълза е новата луна,
некапнала сълза в небето,
и сякаш в синята й ведрина
оглежда ведър лик луната.
Полето чака китна пролет пак
да му изпрати пъстри дари,
преди слана да го попари
в настъпилия нощен полумрак.
Като към своя мащеха - ням извор
изпраща тя от небесата,
посипала с разляно злато
постлания със сухи листи двор.
И къпе се във сините води
на есенните небосклони,
готова върху земните гърди
като сълза да се отрони.
—————————–
сп. „Завети”, г. 8, кн. 7, 1939 г.
