ЛОКАРИНА
Някога над ниви и градини,
над вълните неспокойна ръж
песента на детска локарина
се струеше като майски дъжд.
Раснеха след него класовете,
шушнеха зелените треви;
аз ли бях краварчето, което
като птиче свири и върви?
Вярвах, че в гората змей се криел,
който праща по земята глад;
свирех и горях да го убия,
та реки жито да потекат.
Детската увереност и пламък
бликаха на радост в песента,
сякаш като знаме на гърба ми
не висеше прашната торба!
И сега отново пак засвирил
като кос сред неизброден лес,
в мъката на всички ще подиря
радостта забравена и днес.
И като дете със локарина
ще кръстосам цялата земя,
та на тия гладни сто години
да убия алчната ламя…
1937
