Денчо Владимиров

Днес къде ли не може да се видят в градовете седнали зад малки масички, че и зад бюра люде, които те подканят да се подпишеш под някаква поредна петиция. Бюрата и масичките са насред улици и площади. Минават чуждите туристи и се дивят: „Брей, какво силно гражданско общество!”

Петициите са на най-различни теми.

На какви ли не.

Организирани от какви ли не люде и на основата на какви ли не интереси.

А какъв е механизмът за спазване на законността в това събиране на подписи и лични данни?

Преди време освен адреса, на който живееш, трите имена по лична карта, ти искаха и единния граждански номер. И накрая и подпис. Тоест, събираха ти всичките лични данни. Направо готов за гражданското отделение да те женят.

Сега уж не ти искат вече ЕГН-то в петициите, в които съм хвърлял поглед. Така за мен беше обаче до момента, когато застанах пред масичката за организираната подписка за референдум на „Шоуто на Слави” пред пловдивската Централна поща. Вятърът духна и отнесе картончето, с което събирачът на подписи прикриваше… графата с нанесени вече ЕГН-та.

Как се спазва законността в такива случаи за защита на личните данни ?

На тези мисли се настроих дълбоко, когато тия дни прочетох в нета, че по него в България върви петиция и за… смяна на националния химн на българите!

Вместо “Мила родино”- да е “Върви народе възродени”. Инициатор на петицията е наш виден интелектуалец.

И имало събрани вече към стотина подписа под тази странна и по време и по хрумване петиция.

Как са събрани чрез Мрежата подписите с личните данни на подкрепили петицията за смяна на националния ни химн? - пак не ме оставя на мира любознателността. Спазена ли е законността?

В “пътната карта” за включване в петицията на този сайт има важно указание - свържете се с автора на петицията.

Пред който вероятно трябва да се легитимираме с всичките си лични данни като пред участъковия полицай - трите имена по лична карта, точен адрес, ЕГН? Че и подпис? И всичко това да става по интернет или по някаква друга технология, сътворена от Интелектуалеца, решил, че е жизнено важно да си сменим националния химн безотлагателно?

А в правото си на какъв интелектуалецът, автор на петицията, ще може да притежава тези съвсем лични данни? Нали уж според закона те са неприкосновени и с тях, всеки полицай ще ви каже това, може да се злоупотреби?

Ето едни такива мисли ме налегнаха като прочетох в Мрежата това-онова по новата петиция.

А колкото до идеята на Интелектуалеца да си сменим националния химн, вижте отзивите във Форума. Някои от тях не са никак, ама никак възторжени и в подкрепа на тази поредна идея за смяна. Че то за двадесет и пет години какво ли не само се смени в България! Един от “рецензентите” дори бурно бе възкликнал - както е тръгнало, някой може да реши с петиция да смени и името на държавата ни? И все така без много мислене да го последват и други в нещастното му хрумване… И хайде, ще започнат да се точат с години спорове около името на държавата ни, както това се случва вече с бивша съюзна югославска република…

Не знам дали авторът на идеята за смяната на националния ни химн е запознат с обстоятелствата, че най-старият химн на континента, този на Великобритания, сътворяван преди векове още не е сменен?

Че не се сменя току-така химн показаха и руснаците - те си оставиха и музиката същата като при държавата СССР, а авторът на стария текст направи само някои поправки.

Както съм чувал, германците още стават на крака при изпълнението на националния си химн, който е май от времето и на Райха! Е, без думите “Дойчланд юбер алес”, естествено…

Да, може би най-далновидно са постъпили именно тези държави,които си изпълняват химните само с музика, без текст! Като испанците, например… Иначе представяте ли си какви проблеми щяха да си имат при смяната на властта след Франко?

Колкото до историята на националния химн на българите, тя започва още със Съединението на България. “Шуми Марица” е свързана с творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов. Този химн се изпълнявал и дълго след деветосептемврийската промяна и както се знае - за последен път е изпълнен и то много вдъхновено от… ансамбъла на Червената армия “Александров” на приема, даден от тогавашния председател на Народното събрание на Народна република България Васил Коларов.

После идва времето обаче на един доста временен национален химн, който по спомени от детството ми, по музика и по думи допада на българите и те си го пеят от душа: “Републико наша свободна, републико наша, здравей…”

Но ето че диалектически последвала нова смяна на химна.

Обявява се конкурс за нов химн на България, съвсем съобразен с новите условия. И поетите Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна сътворяват текста за новия химн на българите в новите условия. По-точно те, и навярно и рецензентите от ЦК, представят на народа ни кажи-речи един авторизиран превод на текста на химна на СССР, а и музиката е силно повлияна от съветския химн.

Но ето след време последвала пак смяна на химна - инициатор е известен интелектуалец, партиен и държавен деятел, поет - Георги Джагаров, който успява да привлече за идеята си… Тодор Живков! Основното съображение на поета, изразено и пред Тодор Живков, било, че химнът по текст на колегите му поети Фурнаджиев, Исаев, Багряна, не се пеел от народа. Поне не с подобаващото въодушевление.

Но как да стане смяната на химна в ония времена? Как ще погледнат на това съветските другари, които явно много не се затруднявали да изпълняват и те българския химн, щом и музиката му била като на съветския? Е, трябва наистина в случая да отдадем заслуженото и на Тодор Живков, че е проявил характер и не се е запънал на идеята за нов, но вече съвсем български, национален химн.

И последвал пак нов конкурс, докато се стигне до шанса национален химн на българите да стане една наистина написана с вдъхновение и вдъхновяваща песен - “Мила Родино”.

Последвала актуализираща намеса в текста от високопоставените поети Джагаров и Методиев, но намесата е щастлива за крайната съдба на химна - след 1990 година последните два куплета на Джагаров - Методиев отпадат заради новите условия и нещата се подреждат благоприятно за българите - да си имат национален химн с прекрасна музика и текст, кратък, но изпълващ душата със светло патриотично чувство.

Аз не съм ставал на крака, бил съм твърде малък, на изпълненията на химна “Шуми Марица”, но през годините съм ставал и пял на всички досега изредени наши национални химни и съм ги пял, но не в партийни конгресни зали, а в училище, в университет, в заводи, навред, където е имало тържества на обикновените хора …

И това ми са били и едни от най-вълнуващите и незабравими мигове в живота.

Защото нали така е и казано и в енциклопедиите на различните народи - химнът е неизменна част от държавната символика, чрез текста и мелодията му се изразява висша любов към отечеството.

Това е основното.

И националният ни химн “Мила родино” го има всичко това в пълна сила.

А в края на тези мои размишления искам да обърна внимание на една подробност. Малка подробност, но съществена. Сигурно инициаторите за смяна на националния ни химн „Мила родино” с „Върви, народе възродени” са пропуснали да забележат, че тази свещена училищна песен започва с глагола „ВЪРВИ”, така е и замислена тази любима на всички българи песен - като училищен марш, да се върви и пее с нея!

И хич не приляга на един марш да става и химн, когато е известно, че при изпълнението на химн всички стават прави и мирно, без да направят и крачка, без да ръкомахат и с ръце, даже и фоторепортерите по време на изпълнението на химна не се щурат насам-натам.

Така че, по отношение на това коя от двете музикални творби - „Мила родино” и „Върви, народе възродени” е химн и коя марш, смятам че въпросът е изяснен.

Можем само да се гордеем като българи, че макар и като най-беден народ в ЕС, сме си пребогати с прекрасен национален химн, изразяващ висша любов към отечеството и заедно с това си имаме в съкровищницата и такъв емблематичен училищен марш като „Върви, народе възродени”, че имаме и неповторимата „Питат ли ме де зората”, че и песните на творците ни от по-ново време - „Пътнико свиден”, „Моя страна, моя България”, „Една българска роза”…

Ето на какво другите народи могат да ни завиждат и то с пълно основание.