Пенка Иванова

Всеки човек има необходимост да си намери истинска цел в живота, да започне нещо и да го осъществи.

Един малко известен астрофизик Чарлс Ковал, реализира своята мечта през седемдесетте години на миналия век, като откри естествен спътник на Юпитер. Днес този спътник носи името на царицата на Спарта, на дамата от древногръцката митология - Леда.

Името Леда ми направи впечатление още в моето детство. Това беше една малка книжка от Леда Милева, с красиви илюстрации от руско-украинския художник - Вадим Лазаркевич, творил у нас през втората половина на своя живот. По-късно се запознах и с много други произведения на тази поетеса. Особено ме впечатляваха стиховете, свързани с природата, които обогатяват познанията на подрастващите за близкото и оттам към по-далечното. ,,Карнавал в гората”, ,,Черното фламинго”, ,,Листата на брезата”… Чрез тези и други стихове и поеми, Леда Милева ,,излиза” от познатото и обогатява визуалното възприятие, чрез което се постига добър познавателен ефект.

Във връзка с една програма за екологична насоченост, като сътрудник към станцията на младите агробиолози - бях подкрепяна от ръководителя на станциятa Р. Симова и заедно с мои колеги успявахме да осъществяваме идеите си.

Интересен развлекателен момент от eко-програмата беше запознаването с “Отровната кутия” на Леда Милева. Това стана сред природата, в красива местност край язовир ,,Копринка”. Мероприятието бе реализирано с професионални актьори, музикално оформление и активното участие на всички…

По това време започнах една епистоларна връзка с Леда Милева. Много ми се искаше да се запозная и лично с нея. Съгласувано със шефовете ми, отправих покана към поетесата да посети Долината на розите, да дойде в Казанлък. Знаех, че е много заета, но все пак… Кога? Когато и се отдаде възможност - разбира се. И - това се случи!

Бях си вкъщи, току-що щях да излизам.

Дойде една колежка, беше много развълнувана: ,,Леда Милева пристига! В момента - /казва/ - са в участъка на МВР, ориентирали са ги и… Оттам известиха, че идва с кола. Трябва да я посрещнеш на автобусната спирката. Време за губене няма!” Скоро бях на посоченото място. Вълнуващ момент! Поетесата се изненада, че ние не знаем за нейното идване. Отишли в районното, за да ги насочат към адреса.

Действително не бяхме уведомени предварително. /Оказа се, че в случая вина има някой от екипа на Леда, който е пропуснал да ни се обади/. Въпреки това организацията за посрещането беше много експедитивна. Вълнуващата среща се състоя в голям салон, където с агробиолозите провеждахме съвместни мероприятия. Леда Милева въодушевено разказа на подрастващото поколение, пред педагози и агробиолози интересни случки от своето детство. Говори за вечните теми - за доброто и злото, които както каза ,,никога няма да слязат от сцената”. И че изпитанията ни правят по-добри. На достъпен език за всички - ни запозна и с дейността на ЮНЕСКО, където е била постоянен представител на България. Подчерта, че тази организация се стреми да подпомага Световния мир, работи и за спасяване на културното и историческото световно наследство…

,,Вашата - казанлъшката тракийска гробница - сигурно знете, - /подчерта Леда/ - е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени културно-исторически обекти …”

Срещата продължи с изпълнения на стихове от поетесата, следваха музикално-инструментални импровизации по тях, автографи, снимки от фотографа на текстилния комбинат. Въпреки, че видът й респектира - с леката си ненатрапчива усмивка, Леда се доближаваше още повече до нас. Предразположи всеки, който иска - да пита, да задава въпроси.

След официалната част, Леда Милева пожела да посети къщата-музей на Димитър Чорбаджийски - Чудомир; писател - хуморист, кревед и художник. Трябваше някой да я придружи.

Предложиха ми - с удоволствие приех. Шофьорът на Леда търпеливо чакаше край липите. В колата я почувствах много близка. Дама с чаровно излъчване! Тя сподели моменти от нелекия си житейски път, по който е минала, но това я направило да бъде по-силна, да следва мечтите си… После полушеговито каза, че някои издателства не я информират предварително - кой ще бъде художник на поредната й книжка. Не винаги й се обаждали и при преиздаване на нейни произведения…

С приятен събеседник бързо се стига… Ето ни в добре поддържания двор на скромния дом на Чудомир, архитектурна забележителност и паметник на културата. Леда - изключителният интелект, с интерес разглеждаше експонатите на художествено-документалната експозиция… Когато застана пред портрета на Гео Милев, беше безмълвна. Отдалечих се. Почувствах, че в този момент поетесата трябва да бъде сама. Изчаках я навън. Когато излезе тя ни уведоми, че баща й - Гео Милев, също е имал интерес към рисуването, към изкуството…

Леда Милева остана много доволна от това, че имаше възможност да посети музейния комплекс - литературно-художествения музей ,,Чудомир”.

Преди да се разделим се разбрахме да продължим кореспонденцията. За деветдесетгодишнината й, бях в едно отдалечено селце. Нямах дори и поздравителна, пощенска картичка. Изпратих й цвете - хербаризирана виолетова съсънка, след което получих едно много мило писмо. През годините, в които поддържахме тази необичайна връзка с писма, не съм се замисляла - как Леда Милева отделя време за един обикновен човек като мен. Едва сега си задавам този въпрос.

И днес Леда е сякаш пред очите ми. Широко скроена личност, достойна за уважение, мъдра! Отговорна… Отношението и към хората, към литературата за деца е неповторимо. Стиховете и с емоционално-нравствено съдържание са превеждани къде ли не: Франция, Германия, Русия…, а и самата тя превеждаше от няколко езика. Нейните книги издържаха във времето. И ако Юпитер си има своя естествен спътник ,,Леда” - ние си имаме нашата Леда, която остави трайна следа както в литературата за подрастващото поколение, така и във всички други сфери, в които е работила - в дейностите, с които се е занимавала. Тя добре беше научила урока на живота.

Леда Милева успешно изпълни своята мисия на Земята.