Димитър Аджеларов

Възмутително е, когато прекаленото сервилничене към по-силния съсед променя начина на мислене от „забравата” на историята до предпочитание в търговски сделки… „Непосветени” люде или посветени в затриване на българщината усилено повтарят, че когато турците са владеели земите и народа ни 472 години, у нас е било едва ли не блажено време на толерантност и веротърпимост…

Някои люде трябва да си спомнят какво е писал монах Исай в края на XIV век - „След погубването на деспот Углеша турците се пръснаха и се разлетяха по цялата земя като птици по въздуха и едни от християните заколваха с меч, други отвеждаха в плен, а останалите покоси безвременна смърт…”, както и Григорий Цамблак, пряк свидетел на поробването на Велико Търново, който пише „Гледката предизвикваше сълзи дори у самите камъни на града…”

А не друг, а Карл Маркс определя турското „присъствие” у нас като „най-ниска и варварска степен…”

Нима забравихме песни като „Еничари ходят, мамо, от село на село…”, като „Тамбурата свири, калеш бе Ангьо, ханъма да бъдеш…” или „Даваш ли даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра…?”

Нима забравихме десетките въстания удавени в кръв и пожари? Нима забравихме насилственото помохамеданчване през XVII век в Родопите и другаде? Нима забравихме принудително то изселване на стотици хиляди българи в чужди земи?

Нима забравихме десетките хайдушки дружини, водени от величави войводи като Ангел, Чавдар, Велко и много други. Какво принуди Стефан Караджа и Хаджи Димитър да поведат четата си към Бузлуджа? Защо бе създаден Българския таен централен комитет в Румъния, чиято цел бе освобождението ни?

А каква работа имаше в Българско Васил Левски, тръгнал да организира цял народ за бунт против една деспотична държава? А после, по време на Априлското въстание през 1876 г., не бяха ли изклани и избити над 30 хил. българи, опожарени десетки села? И се намериха български отрепки, които твърдят, че Баташко клане не е имало!

От друга страна е напълно вярно твърдението, че османската власт е разрешила половин век преди Освобождението да има български църкви, училища и читалища, вярно е, че българи свободно са учели в чужбина, вярно е, че български чорбаджии т.н. „мемлекет чорбаджися” са сядали коляно до коляно до пашите и т.н., но така наречената „ера на танзимата”, сиреч на реформите, не е ли утешителен жест на империята към един едва сдържащ гнева си бунтовен народ?

Това е история, която някои потомци на турските ибрикчии като хаджи Иванчо Пенчович не харесват…

От друга страна не бива да продължаваме с омразата и отмъщението към някогашните поробители… Не друг, а Левски ни е оставил завет - всички народи по нашите земи да имат еднакви права, да се зачитаме взаимно, да бъдем хора от нови времена. И трябва да надраснем враждите, да живеем във взаимно уважение и разбирателство! Но нека това да бъде на кръгла маса - без имперското надменство у едни и слугинското послушание у други…

Защото Ботев, Бенковски, Петлешков са дали живота си за нашето достойнство! Да не го забравяме! - Защото само свободният има достойнство!