ВЪРТЕЛЕЖКА
ВЪРТЕЛЕЖКА
Ту сме в каюти,
ту сме в купета,
ту - в самолети.
Сън неуютен
в общия спектър.
Сън мимолетен.
Летящи люлки
редом с ковчези
със спящи хора.
Още си тука.
Ти не изчезваш.
Ти си на скорост.
ПОСЛЕ
Пито - платено…
Господи-Боже,
това ли беше.
Уж бях антена…
Уж бях и стожер…
Май бил съм нещо.
Съзирам даже
сълзи от свещи…
и изпращачи.
Кому да кажа,
че ми е смешно.
Никой не плаче.
СЛЕД ПОСЛЕ
Какво мълчание върви след нас и -
…каква забрава…
Какви печални мъже монаси
след в е ч н а с л а в а…
Така дълбоко - без гроб, без име -
смъртта ни скрива…
Не знаем колко сме необходими
и на копривата…
А бяхме армии - стада статисти -
в едно театро…
Каква аларма беше наистина…
Мъгла и вятър.
С л е д п о с л е с л о в
Над нас отново пак нещо става -
шоу фиеста…
Тече отрова по наште стави…
Не струва, ресто… -
викна Поета, но режисьорът
нищо не чува,
какво че - ето, той пак повтори:
Ресто, не струва.
