Банко П. Банков

Това е двайсет и третата книга на Донка Петрунова, първа дама на криминалния жанр у нас. „Стълба за двама” е динамично четиво, което безспорно ще стигне до широката читателска аудитория на талантливата авторка. Аудитория, с каквато не можем да се похвалим повечето прозаици - приятели и конкуренти на Петрунова. По инерция бихме могли да разглеждаме поредната й творба само през жанровия обектив.

Романът обаче излиза извън предметната подложка на криминалното четиво, той е преди всичко съвременна проза, наситена с усещане за объркващи житейски обрати, за надвисваща опасност. (Да прескочим чуждиците съспенс и ембролио, с каквито кандидати за хабилитиране се силят да стъписат аудиторията.)

Схемата на криминално четиво е добре позаната от творбите на класиците на жанра. Най-често извънсистемен детектив, ангажиран по частна поръчка, се добира до неудбна за клиента му истина, оголваща разслоено до безочие общество. У Чандлър той е корав мъж, интригуващо „затворен” в ергенски свят с дъх на скоч, който в „свои” часове умува над шахматни етюди.

У Сименон е като издялан от монолит щатен полицейски инспектор, вписан в традиционен семеен бит. За Агата Кристи е суетлив чичко с напомадени мустачки и работещи като компютър мозъчни клетчици. У Джеймс Хадли Чейз - декласиран мачо, опитващ да се отласне от социалното дъно чрез пореден голям „удар” (никога „мокър” по замисъл и винаги такъв в завършека си.)

У Богомил Райнов и Андрей Гуляшки „сюжетоносците” Емил Боев и Авакум Захов са физиономични герои, но ангажирането им в идеологически „държавни” каузи попречи да останат трайно сред еталонните образи на жанра. Какво да се прави, така даваха да се пише тогава…

До къде може да стигне преиграването с идеология най-очевадно показа Йън Флеминг; неговият Бонд, изваден от социалната причинност на жанра, бе сведен до комиксов герой. Вулгаризация, донесла милионни печалби от каскадни и креватни киноподвизи на таланти като Шон Конъри и Роджър Мур ….

В „Стълба за двама” Петрунова решава машабна белетристична задача - да представи цялостна картина на социално-политическия и манталитетен български преход през последните кризисни десетилетия. Да документира художествено как съвременникът успява да съхрани моралните си стожери в „смутното” време; или напротив, времето руши етичните му задръжки и го превръща в конквистадор, газещ традиционни нрави и човешки съдби.

Следвайки тази цел, Петрунова повежда читателя по течението на класическо сюжетиране, с четливо редувани изяви на героите, пояснителни отправки към миналото и монологични самоанализи. За да го подведе към средата на разказа да съпремисли кинематографично задъхана, брутална история.

Страница в пролога и толкова в епилога, са заделени за мокри деяния, но те са извън моториката на разказа. Отсъства респектиращата фигура на следовател от ранга на Марлоу или Мегре, Петрунова е на ясно, незрялото ни време още не може да роди еталонен герой. (Представете си Мегре щатен в свиленградската митница.) В тъканта на творбата ни въвеждат две двойки търсещи близост мъже и жени; същевременно всеки от тях преследва престижна (според разбиранията си) жизнена реализация.

Нека условно ги наречем „светлата” и „тъмната” двойка. Такава идентификация е декоративна, но си спомнете яркото въздействие на белия и черния лебед от балета на Чайковски. Около тези четирима мъже и жени се разнасят душните изпарения на прехода; безогледно трупане на капитали, контрабанда на тютюн, коли и наркотици, данъчни измами, проституция - улична и като цена за сценични успехи, съешване на политика и бизнес под маска на филантропия.

„Светлите” герои, олигарх с амбиции за политическа кариера и бизнес-интелектуалка от новия елит коментират в пространни диалози отношения си и блатния кипеж на прехода. (Чрез устата на положителните герои говорим ние, авторите, затова на тях винаги принадлежи последната дума.)

Двамата изясняват представата за себе си, предизвикани от ходове на „тъмните” герои, затова са в пасивна позиция срещу връхлитащия събитиен поток. При това контактът им е ситуиран в ограничено пространство, върху луксозна яхта, която плува в лятното Егейско море.

Това пространствено „стесняване” на изявите им носи и художествени предимства. Пейзажи като в картини на Клод Лорен надничат зад раменете на героите, Донка Петрунова вплита природата във взаимоотношенията им, анимира я до действащо лице, което поетично коментира човешки поведения. До тук е „статиката”.

Пружината на разказа, която го вкарва в динамиката на криминално четиво, се натяга от „тъмните” герои. От минал през финансови възходи и провали мъж с впечатляваща физика и болна амбиция да чуе отново шумоленето на големите пари. И от партньорката му, повяхваща бивша естрадна звезда.

Минала през легла на порочни мъже, натрупала респектираща банкова сметка, тя е разяждана от абсурден глад за някогашни успехи. Отношението им към времето и света у двамата не е артикулирано в пространни диалози, но е релефно откроено в импулсивни чувства и действия.

Епизодиците, които уплътняват интригата, са запомнящи се. Със скалпелно точен рисунък Петрунова въвежда типове от делнични социални категории, прецизира душевността им. Отвежда бившата естрадна звезда към някогашните й европейски подиуми, с познаване на география, бит и нрави (до названия на улици, магазини и хотели, квартали със съмнителна репутация и ястия от местната кухня), внушава автентичност.

Успоредното водене и редуване на епизодите от „светлата” и „тъмна” сюжетна линия внезапно прекъсва. Авторката изправя героите един срещу друг привидно случайно, но ретроспекции дават възможност случайната среща да се приеме като логично продължение на загърбени някогашни взаимоотношения. Лакмус, който да прояви нелицеприятни, неподозирани от самите герои черти от характерите им.

Смъкната е кожата от романа на нравите и се озъбва криминален трилър с азбучните му компоненти - отвличане, физически издевателства, психологически тормоз, изнудване за откуп, полицеско лутане, герои и антигерои без маски. И тук идва изненадващо разместване на пешките върху романовата дъска, впечатляващата сполука в „Стълба”-та.

Парадоксален стокхолмски синдром постепенно изважда „тъмния” герой от битийното му и нравствено тресавище, той се оказва житейски подготвен за катарзис, облъчен е от позитивното излъчване на жертвата си.

До там, че когато съучастникът му, професионален престъпник от утайката на прехода, заплашва отвлечената героиня със сексуално насилие и смърт, „тъмният” герой вдига ръка срещу съобщника си, воден от импулсивен гняв.

Още по-нестандартен е следващият ход на Петрунова върху ситуационната дъска; „светлата” дама, жертвата, помага на „тъмния” лицедеятел да прикрие следите от нестандартния, но логичен акт на възмездие. Възмездие, каквото не би въздало беззъбото общество.

Докато „светлият” герой, кандидат-политикът, се е отдръпвал цинично, стъпка по стъпка от заявените си морални позиции, затъвал е в компромиси, за да стигне до откровено предателство и заеме овакантената празнина за антигероя.

Тук авторката оставя всеки от тримата оцелели съвременници, лутали се между кориците на „Стълба за двама”, да гради по-сетнешния си живот, според поуките, които си е извадили. А в съзнанието на читателя трайно се врязва „тъмния”, грешникът, прогледал на болезнена цена за по-човечни цели. Мъжественият образ на добрия „лош”, на Индже и Рет Бътлър, винаги е изкушавал белетристите, посягали било към писалката или днес - към компютърната клавиатура.

Романът на Петрунова ни води през сенчестите ъгли на делника, но с оригиналния си завършек не стимулира песимизъм и черногледство. Напротив, внушава упованието, че по-доброто ни бъдеще в значителна степен зависи от усилията на всеки от нас, на неговото място и според възможностите му.

Такава е и личната поведенческа позиция на авторката, споделяна не веднъж при срещи с читатели.

Донка Петрунова. „Стълба за двама”. Издателство Атеа букс, 2015