Миглена Георгиева

СПОМЕН ЗА ИЗРАСТВАНЕ

Чрез последния
тих сняг,
паднал над мен,
опитомявах
снеговалежа…

Сега, опитала
от красотата му,
удивена,
дишам небе.

И нямам време
да се разочаровам…

КОПНЕЖ

Той те води
винаги отвъд
конкретното
и постижимото
и затова
е кладенец,
на който
няма как
да се наситиш.

ЗАВЪРШЕНОСТ

Захвърлил е някой
нечие отсъствие
и е продължил да търси
в безкрая.
Защото всяко
завършено нещо
е отказ от него.

Нима нашите души
търпят завършеност?

КЛОНКИ В ТЪГАТА МИ…

Стихове -
клонки в тъгата ми,
пропукват
и раждат светулки…,
когато някой
невнимателно
стъпва по
невидимите им
гръбчета…
Цялата гора
е осеяна с тях…
Загръщам се
като горска самодива
с последния опит
над мен да вали.
И разбирам, че
съм толкова силна
да оцелея,
защото гората
в душата ми
е чиста и дива….
Като детство,
като любов,
като наводнение…
Понякога е така!
И клонките
са с естествен
белосънен
цвят…
Прозвънват
и пеят…