ВЕЧЕРНА РАЗХОДКА
ВЕЧЕРНА РАЗХОДКА
100 години от смъртта
на Пейо Яворов
В тъмното
на гробищна алея,
засипана
със есенни листа
е сянката на Лора,
а със нея
разхожда се
на Яворов
духа…
ВЯРА
На Вапцаров
Казаха: „Ще мреш”,
когато ме отвеждаха.
Казаха: „Умираш”,
когато до стената ме изправяха.
И скрих от тях
зрънце вяра,
когато ме разстрелваха.
Оттогава
все не могат
да ме убият.
ВРАБЧЕ
Видях врабче -
и сгушено,
и плахо,
с пречупено крилце.
Прилича на сърце,
изтръпнало в сумрака,
в очакване
на другото сърце.
ОБЯСНИМО
На Стела Александрова-Атина
Много е просто!
Съвсем
обяснимо:
Ако няма във мрака
светлина на сърце,
значи няма
и изгрев
да има…
КРАСИВО ЗЕЛЕНО
Зелен вятър
гони
зелени звезди по небето.
На върха
на зелена топола
зелена
люшка се луната.
Нощта е зелена
в зелените сънища.
Със блеснали саби зелени
на утрото
зелени треви възвестяват
зеления щурм
на зелената пролет.
И всичко
е много красиво
зелено…
ВЪПРОС
Каквото е изгубено,
изгубено е.
Каквото е намерено,
намерено.
Въпросът е
какво да сторя
с тях…
ПЪТЯ ДО КОСТУР
На Филип и Ставри
По друмите дълги от Костур до Стара Загора
личат си на вашите татковци стъпките още.
И в стъпките още сълзите от мъка
блестят като бисери светли.
След време по пътя обратен към Костур
във стъпките стари
ще светят звезди и слънца,
и надежди красиви.
По друмите дълги до Костур от Стара Загора
на вашите татковци стъпките
още ви парят.
И те ще ви водят по пътя
от Стара Загора
до Костур…
ГЕНЕРАЛ
Един сивокос генерал
по улица „Сталинград” крачи.
Букетче в полето набрал,
минава оттука по здрач.
И спира пред паметник бял.
Цветята пред мрамора слага
и дълго стои побледнял,
и свети в очите му влага.
Оправят ръцете му грапави
сив генералски мундир -
той почва безмълвния рапорт
пред своя сержант - командир.
КОРЕН
И в село никой не остана.
Освен последните гробове
на скъпи хора от рода.
От Горно Белево далече
минават бързи магистрали,
на кръст препасали света.
По тях животът ни повлече…
И търсим нови светове
в бетона хладен на града.
А там поникнала трева…
Една пътечка е останала
и сочи пътната врата…
Но някой ден ни заболява…
Повикан спомен в паметта
въпрос без отговор поставя -
дали в панелната стена
ще хване родовото семе
без оня корен във пръстта,
зарит във гроба на баща ми…
ПО ПЪТЯ ЗА ЛЕРИН
На дядо Анастас
Здрач и
тишина
над Вичу планина.
По пътя за Лерин,
уж е спокойно
по пътя за Лерин…
Но святкат за кратко
хладни звездици -
искрици -
отблясъци остри
от остри кинжали:
кръвта си проляха
невидими сенки -
комити ли бяха
или падна издайник?
Уж беше спокойно
по пътя за Лерин…
Над село Лаген
и над пътя за Лерин
месец блести -
като нож изкривен.
И нощта не заспива,
съвсем не заспива
над пътя за Лерин
по Илинден…
